Ritual

Материалът и произведението, което той разглежда НЕ са подходящи за лица под 18 години

Дори сред феновете на Греъм Мастертън, автор, известен с увлечението си към екстремното направление на ужаса, към романа Ritual, известен още и с алтернативното си заглавие Feast, се подхожда с боязън. Първоначално тази книга излиза на книжния пазар през 80-те години, подир което дълго време е неоткриваема, а малкото останали бройки се продават на баснословни цени. В крайна сметка романът бива преиздаден в електронен формат и сега е достъпен за всички, но преди да посегнете към него, трябва да имате едно наум. Много произведения твърдят, че обхващат абсолютното зло, много неща на света и във фикцията са наричани с това определение, ала малцина наистина го заслужават, тъй като светът ни е сив, в него бялото и черното се преплитат. А утехата, както казва сомелиерът на жанра Грейди Хендрикс, е че не живеем в книга от Греъм Мастертън.

Защото Ritual наистина е роман, описващ върховното проявление на най-ужасяващия грях по начин, който звучи почти омаен и изкусителен, макар да описва нещо неописуемо отвратително. Тук извращенията не са описани трескаво и потно като в романите на Ричард Леймън, нито подигравателно и присмехулно като във филмите на Деймиън Лиони, макар да има нещо и от тези похвати. Тук става дума за злодеи, потънали толкова навътре в мрака, че са убедени как всъщност крачат в светлината.

Чарли Маклийн е ресторантски инспектор, макар всячески да се старае да скрие истината за професията си, така че да не може да бъде подкупен и да не получи специално отношение при проверката си. Той пътува през щата Кънектикът заедно със сина си Мартин, с който се е отчуждил през годините. Сам си е виновен затова, изневерил и развел се с майка му – единствената жена, която някога е обичал, пътувал е в безсмислени екскурзии и е наблюдавал как детето му расте по избледняващи снимки от фотоапарат “Полароид”. Изненада ли е, че синът не го чувства като свой баща, а като мъж, “изчукал” майка му? Но когато Чарли вижда как Мартин разговаря с някой, който сякаш е невидим, докато жестикулира във въздуха, родителският инстинкт се пробужда в него, а сърцето му се изпълва с неясно безпокойство.

А в това време професионално той е измъчван от загадка. Le Reposoir е тайнствен ресторант, който не приема клиенти, без предварително да са запазили места, а за да направят това, те пък трябва да се запишат в обществото, което го държи и не могат да го сторят, без да са препоръчани. Чарли напразно опитва да проникне в заведението, те не желаят да бъдат включвани в никакви гидове, а местните власти – от шерифа до най-богатия банкер – настоятелно предупреждават инспектора да стои далеч от там. Но вече е късно затова. От Le Reposoir са хвърлили око на сина му и няма да се спрат, докато не го притежават…

Греъм Мастертън надминава себе си в тази книга. Той има няколко романи, с които разцепва мрака и достига кресчендото на ужаса, но този може би е най-чудовищният измежду всички, по-реален от “Маниту”, по-епичен от White Bones, по-постоянен в жестокостта си от Death Trance и Black Angel, драматургично построен по-убедително от Charnel House и Mirror, по-стряскащ дори от непоносимия разказ на Ерик Пая. Започва като типично хорърче, но се изкачва нагоре (или по-скоро слиза надолу?) към най-забранените кътчета на човешкото въображение, за да опише този грях, за който си мислите, но по начин, показващ един злокобен екстаз на абсолютния фанатизъм. А финалът – единственият възможен, за да изкупи прегрешението, че такъв сюжет е написан и измислен, макар епилогът леко да разваля впечатлението, връщайки се към клишето на жанра, единственият недостатък на този потресаващ роман.

Ritual на Греъм Мастертън е това, което подсъзнанието Ви си е представяло като хорър, докато сте били деца. Виртуозно изпълнение от може би най-великия майстор в цялата история на черния жанр.

Ревю на д-р Александър Драганов