Dark Moon е втората книга от поредицата за Огненосеца, фентъзи, което разказва историята на еднорога Ян, предсказан да бъде герой на своя вид. Авторка на произведенията е Мередит Ан Пиърс, която се радва на култов статус сред феновете на така наречена ксенолитература, а именно книги, които представят гледната точка на видове, които не са хора, а в случая не са и хуманоиди.
Ян е успял да победи злата триглава ламя, шепнела отрова в сънищата му от малък, а след смъртта на дядо му, става принц на еднорозите. Дързък и смел, той започва да разчупва традициите, наложени от баща му Кор, ала нещата се объркват при поредната битка с грифоните – заклети врагове на конеподобния род. Ян бива отнесен към морето, където вълните го поглъщат и отнемат паметта му. Все пак той бива спасен от представители на човешката раса, които припознават в него легендарния си бог Дай-чон. В това време Кор, бащата на Ян, решава, че синът му е загинал и налага строга диктатура на еднорозите…
Честно казано, тази книга за мен е едно голямо недоразумение. Харесах първата част и смятам, че на нейната основа можеше да се изгради силно продължение, но “Тъмната луна” не е такова. Авторката използва сюжета, за да пропагандира крайно либералната позиция, че всичко традиционно е лошо, а всичко ново е добро. Това само по себе си не е голяма изненада, много фентъзи автори разсъждават така, но в случая е направено некадърно. Сюжетът не тече равно, а скача от история на история, развитието на някои от персонажите е нелепо. Че Кор е строг баща е ясно, но промяната му в диктатор, който мрази вдовицата на сина му идва от нищото. По същия начин, Ян използва силите на вида си, за да смачка жребеца на владетеля в света на хората, след което този образ изчезва – не е важен за авторката, независимо, че се е борил срещу еднорог, което е все едно домашна котка да нападне лъв.
В крайна сметка, това е доста тъпа книга и отделните красиви моменти около препускането на животните не могат да компенсират това. Далеч по-дълбочинен, правдив и интригуващ анализ за спора между свободата и традицията предлага Ричард Адамс в заешкия си епос “Хълмът Уотършип”, книга, с която “Тъмната луна” уви изобщо не може да се сравнява. Най-вероятно ще погледна и третата част, но не знам кога и не обещавам със сигурност. Тук останах разочарован.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари