Chronicles of Vladimir Tod
Uploaded with ImageShack.us
Eight Grade Bites
Предполагам, вече всички знаете историята за смъртното момиче, влюбило се в безсмъртен вампир. Владимир Тод също я знае, защото неговите родители са такава двойка – или поне са били, преди да загинат загадъчно. Сега той живее сам с леля си, която е медицинска сестра и го храни с кръв, която взима от болницата. Влад расте съвсем нормално и би могъл да мине за обикновен, слабоват тийнейджър, макар че само той си знае колко трудно е да удържаш зъбите си – особено, когато ти налетят училищни побойници. Животът му в осми клас се развива не по идеалния начин – уроците стават все по-досадни, момичето, което харесва май забива най-добрия му приятел, а и вече три години той не успява да преодолее болката от загубата на родителите си. Както обикновено става, нещата от лоши стават ужасни, когато учителят му по английски изчезва, а на негово място идва господин Отис – странен човек, специалист по митологични същества, който има нездрав интерес към Влад и като че знае какъв е той всъщност. И докато кръвосмучещият тийнейджър се опитва да запази тайната си и да се справи с проблемите на възрастта си, в студените есенни нощи се появява черен силует, който остава жертвите си бездиханни и който неумолимо приближава Влад, решен да го унищожи заради грешките на баща му…
Макар да е книга за вампири, “Eight Grade Bites” на Хедър Брюър е по-близка по дух до книгите за “Пърси Джаксън”. Отново се срещаме с чаровен подрастващ герой със свръхестествени способности, които обаче пак като че ли повече пречат, отколкото да помагат. Владимир Тод, трябва да се признае обаче, си е добре развит и оригинален образ, който не е копиран нито от някой от вече популярните вампири, нито от не по-малко популярните момчета герои. Напротив, той е жив образ, който наистина прилича на тийнейджър, успява да бъде трогателен с тъжната си история и в същото време кефи, когато разкрива вампирската си същност и показва зъбки – буквално или преносно. Книгата има и задължителната серия от обрати и скрити злодеи накрая и макар читателя понякога да предугажда събития по-бързо от самия Влад, “Eight Grade Bites” е чудесно начало на обещаваща поредица, която спокойно мога да препоръчам както на феновете на “Хари Потър”, така и на тези на “Здрач”. И, с риск да разгневя много издатели, е по-добра от повечето издавани – а предполагам и неиздавани – у нас вампирски поредици.
Uploaded with ImageShack.us
Ninth Grade Slays
Втората книга за Владимир Тод отново сблъсква подрастващият вампир с всички проблеми на тийнейджърската възраст. За разлика от красавци като Едуард Кълън, Влад не се оправя с момичетата добре – всъщност дори не може да заговори дамата, пленила сърцето му, а освен това, понеже е роден, а не ухапан вампир и придобива суперсилите си бавно и полека, е сравнително уязвим от атаките на училищни побойници. Ситуацията е позната на много връстници на Влад, но това, което е различното при него е появата на фанатичен убиец на вампири в града, решен да намери и да ликвидира “чудовището” с цената на всичко…
Признавам си че “Осми клас хапе” ми направи много приятно впечатление и затова веднага скочих на “Девети клас убива” с надеждата “Хрониките на Владимир Тод” да се окажат нова любима вампирска сага. Вторият том от историята обаче ми направи неприятно впечатление с две неща. Първото от тях е, че Влад си остана доста нескопосен и непохватен въпреки подвига си от края на предната книга – това ми звучи малко нереалистично. Знам, че донякъде така беше и в “Хари Потър”, но все пак героят там растеше като магьосник, обкръжен от себеподобни, а не като вампир сред хора. Оттам страхът от побойниците ми изглеждаше леко неестествен. Вторият недостатък е пътуване до Сибир, където Влад чиракуваше на много силен руски вампир. Не знам откъде американците правят топлата връзка на любимите ми кръвосмучещи създания с Кремъл, но почти същия сюжет го имаше и в четвъртата книга от “Академия за вампири” и там също ми се видя нелеп. В Сибир няма нищо романтично – това е свирепа земя с две седмици хладина и през останалото време вълчи студ, да не споменаваме мрачните истории с каторгите.
Споменатите две неща, заедно със сравнително мудното действие, почти ме бяха отчаяли от четивото, когато в последната третина на книгата забъркания от Хедър Брюър сюжет даде чудесен плод. През цялото време мислех, че съм разгадал какво ще стане от първите страници, но вместо това финалът ме изненада напълно както с обратите си, така и със своята емоционалност. Особена похвала заслужава Брюър за описанието на убиецът на вампири, който засяга съвсем реалните проблеми за фанатизма и абсолютното неприемане на различния. Твърдо убеден съм, че тези неща трябва да се дискутират във фентъзито, макар да са проблеми от нашия реален “мъгълски” свят. Също така съм твърдо убеден, че това трябва да става не за сметка на четивото – и за мое щастие в тази книга всичко е вплетено съвсем елегантно в една история, в която има повече, отколкото човек предполага и започва да изглежда все по-обещаващо…
Uploaded with ImageShack.us
Tenth Grade Bleeds
В третата книга от поредицата за Владимир Тод, младият вампир ще трябва да разбере по трудния начин, че десети клас кърви.
А по време на ваканцията, нищо не предвещава това. Влад най-сетне е щастлив, с момичето на мечтите си, със чичо си Отис, който го обучава на всичко, което един вампир има нужда да знае, с най-добрия си приятел Хенри, подкрепил го срещу ужасният му братовчед Джос, с нарастващи сили, които не само му дават увереност, че училищните хулигани няма да го безпокоят, но му и дават възможност сам да пази, деца, тормозени от тях. Но както повечето от вас сигурно знаят, с началото на училището, проблемите започват да валят един след друг.
Отис, който е престъпник в очите на своите себеподобни, е принуден да бяга и отново оставя Влад самичък. Смотанякът Еди, открил по случаен начин тайната на своя съученик, е решен да го разкрие пред всички. Хенри, който в детството си е бил ухапан от Влад и така се е превърнал в негов лакей, е уморен от това и иска да е независим, повече да няма нищо общо с момчето, с което е израстнал и което чувства вече като черен лорд, а не като приятел. А на всичко отгоре Влад започва да бъде измъчван от изгаряща жажда, която бланките кръв, които леля му Нели носи от болницата, не може да утоли. Измъчван от неестествено реални кошмари за мъчения и преследван от маниакален убиец вампир по улиците на родния си град, Владимир Тод ще трябва да се изправи пред древното пророчество за своята същност и да срещне съдбата си…
„Десети клас кърви” е най-добрият том от поредицата на Владимир Тод досега, макар сюжетът да е видимо повлиян от четвъртия и петия роман за Хари Потър. При все това, Влад си остава колкото симпатичен, толкова и оригинален характер, който се различава както от момчето магьосник, така и от красавците в другите вампирски книги и развива се по изключително интересен начин, в който неговата човечност се противопоставя на същността му на предречен вампир тиранин, който ще завладее и своя род, и цялото човечество. И макар понякога темпото в книгата да е прекалено бавно, а стилът на авторката да не е на висотата на историята й, „Десети клас кърви” е чудесна книга, заредена с много емоция, завъртяни обрати, достойни за самата Роулинг и обещание за още по-интересни приключения в 11ти и 12ти клас…
Uploaded with ImageShack.us
Eleventh Grade Burns
В моето училище единадесети клас определено бе по-лек от десети, но при Владимир Тод нещата определено се развиват по друг начин, като още в началото на годината проблемите се струпват на главата му един след друг.
Джос, фанатичният убиец, който едва не отне живота му в девети клас, се завръща за да завърши своята задача “в името на човечеството”, докато чичото на Влад, Отис очаква своята присъда от вампирския съвет на Елизия за престъпления, след обвинения, които могат да доведат до смъртта му. Единственият вампир, който изглежда, че може да му помогне е загадъчния Дориан, от който се боят всички и не без причина – той е развил вкус към кръвта на събратята си. Сега вниманието му е съсредоточено върху Влад и така момчето, което споделя природата и на вампир, и на човек е хванато между чука и наковалнята на някой, който иска да прокара кол през сърцето му и друг, който възнамерява да изпие кръвта му. За да станат нещата още по-черни, на романтичния фронт нещата се развиват горе-долу по същия начин – старото гадже Мередит тръгва с Джос, а очарователната Сноу, от която Влад се храни, се влюбва в него, което го изпълва с чувство за вина.
Заплашван от врагове, сред които е и винаги готовия за нова подлост д’Абло, самотен и объркан, Влад трябва да помогне на чичо си – но ще успее ли да спаси себе си?
“Единадесети клас гори” е чудесна вампирска книга с достатъчно обрати, че на читателя да му се завие свят и изключително интересни герои – от Влад, който от несигурно хлапе става герой, готов да се бори за това, което смята за редно, през харизматичния и объркан Дориан, та дори до фанатика, “нападан” от съвестта си Джос. На всичко отгоре финалът е такъв, че да заскърцате със зъби, особено, ако, както мен, нямате последната книга под ръка. Свършва точно на най-интересното и гарантира, че ще останете с поредицата до самия й край!
Twelfth Grade Kills
Последната книга от поредицата за тийнейджъра вампир Владимир Тод носи злокобното за финал заглавие “12-ти клас убива”. Сигурен съм, че всички, на които им предстоят матури, ще се съгласят с това наблюдение, но при Влад нещата са малко (добре де, много) по-сложни.
Обществото на Убийците (Slayer Society) иска Влад мъртъв и макар Джос вече да няма желание да го убива, той може да се окаже без избор – при негов провал фанатиците ще се съберат и ще избият всичко живо в Батъри, родния град на момчето вампир. В същото време зловещият Съвет на Елизия (мисля, че и преди съм ги представял като много свирепа, много злобна версия на Волтури) също иска Влад мъртъв, освен ако той не им представи загиналия си баща, така, че да убият него. И тъкмо в това е проблемът – Влад действително има видения, в които отдавна починалият Томас Тод му се явява. Дали те са плод на това, че е вкусил кръвта на лудия Дориан? Или пък става нещо още по-зловещо, свързано с пророчествота за легендарния Правус, който ще пороби и хора, и вампири? Каквато и да е истината, Влад, Джос и Хенри ще трябва да действат бързо, иначе целият град ще бъде унищожен…
“12ти клас убива” е достоен завършек на “Хрониките на Владимир Тод” написан, подобно на останалите книги от поредицата в лек, приятен стил, към който този път са добавени действително шокиращи разкрития, гарнирани от финална битка, която меко казано е доста по-драматична от тази в “Зазоряване” например. Владимир остава все така чаровен и обичлив образ и заедно с Джос претърпява интересна еволюция, като накрая най-после разкрива и изключително сладки бойни умения. Феновете на Хедър Брюър дотолкова си обичат тази поредица, че я сравняват с “Хари Потър” и “Пърси Джаксън”. Макар това да е малко (добре, де – много) пресилено, “Хрониките на Владимир Тод” е чудесна, добре разказана история, която според мен ще допадне на любителите както на вампирски романи, така и на фентъзи приключения.
Последни коментари