Black Wizards

Втората книга от поредицата на Дъглас Найлс Moonshae, с която през 80-те години са започнали приключенията във Forgotten Realms се казва “Черните Магьосници”. Година е минала от победата на смелия принц Тристан над ужасния Казгорот и той полека лека се е върнал към живота на забавления, докато любимата му Робин учи при друидите в долината край Лунния кладенец. Ала силите на мрака не спят – убийци поразяват бащата на Тристан и сега младежът без време се изправя на опасна борба за трона срещу претендента лорд Поствейн. Двамата не могат да надделеят един над друг политически и затова се отправят към Върховния крал в Каер Калидир – той да отсъди кой е по-достоен да наследи стария крал Кендрик. Те обаче не знаят, че именно върховния крал е изпратил убийците. Марионетка на кръг от ужасни черни магьосници, той им носи още и още власт, въвеждайки тирания над целите острови Moonshae. Докато Тристан и Поствейн вървят към своята гибел, друидите и Робин се изправят срещу още по-ужасна заплаха – армия от немъртви, вдигната от злия Хобарт, жрец на богът на смъртта Баал, решен да отмъсти за смъртта на Казгорот…
Втората книга от поредицата на Найлс е напрегната, интересна и вълнуваща и още веднъж среща читателя с необятния свят на Забравените Царства, изправяйки Тристан и приятелите му срещу наемни убийци от Калимшан, отвратителни хора-акули от дълбините, дуергари и почти всесилни черни магьосници. Все пак обаче тя е по-слаба от първата част, Darkwalker on Moonshae като и липсва някаква неизразима частица, която придаваше особен чар на първия том. Като минус може да се отчете и финалът, който изглежда някак претупан и нелогичен. И макар тези недостатъци да не пречат на книгата да е едно вълнуващо, задъхано четиво, заслужаващо си издаването и у нас, те дават отговор защо Салваторе е останал в историята на фентъзито като по-известният автор от Дъглас Найлс – за разлика от създателя на Дризт, Найлс не успява да надгради своята история.
Поне не и до третия том, който започвам скоро.