Behemoth 2

behemoth 2

За последната седмица на септември се връщаме към творчеството на Майкъл Р. Коул с втората му книга от поредицата Behemoth, с която той захваща отново любимата си тема – акулите, само че с неочакван обрат.

Д-р Джули Форстър е мечтала за бляскавата кариера на учен, но миг истерия и погрешно решение са я оставили извън академичния живот. Сега тя работи като ветеринар за морски увеселителен парк, чиито собственик на всичко отгоре си е привлякъл гнева на целия остров, където съоръжението му се намира, задето е покривал нелегалното изхвърляне на токсични отпадъци във водата. Форстър понякога лекува проблемите с пиене, което я забърква в допълнителни проблеми с местния шеф на полицията. Двамата обаче ще си подадат ръка, когато попадат на странно и зловещо същество в морето – червена акула с дебела коруба като на рак. Това същество изглежда почти неунищожимо, но е само предвестник на много по-голяма заплаха, плод на таен военен експеримент, излязъл извън контрол…

Не искам да подценявам първия Behemoth, но за втората книга си личи, че Майкъл Р. Коул се е забавлявал повече, вероятно защото акулите са любимите му същества. Новите хибриди в тази част са страхотни чудовища, много силни, трудно убиваеми, както и повече от един, което допълнително вдига мизата. Битките с тях са епични, а точно към края, когато мислех, че авторът е влязъл в линейна развръзка, той рязко покачи залога с апокалиптичен финален “бос”, който почти прехвърли жанра в посока а ла “Годзила” и покачи значително личната ми оценка за тази книга.

Майкъл Р. Коул може и да е започнал кариерата си, вдъхновен от Питър Бенчли, но с книгите му, които прочетох се утвърди като краля на дълбоководния трилър.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор