ARMAGEDDON’S CHILDREN

Класик на фентъзи-жанра и ветеран в писането на бестселъри, Тери Брукс радва своите почитатели вече близо три десетилетия с вълнуващи фентъзи романи, сред които можем да посочим най-вече романите от цикъла “Шанара”. Те са и най-познати, и най-обичани сред феновете на автора; тези, които обаче са особено задълбочени в четенето на Брукс не пропускат да похвалят и една друга негова поредица, позната у нас с третия си том, “Ангелски Огън на Изток”. Втората сага, която се развива в нашия свят, поставя много и любопитни въпроси, един от които е – има ли връзка междуп нашия свят и Четирите Земи, които, по думите на друида Аланон са резултат от катаклизъм, известен като Великите Войни? Дълги години, Брукс отговаряше по йезуитски: “А вие как мислите?”.
От тази година обаче има ясен отговор и той е утвърдителен. Той бе даден именно от романа “Armageddon’s Children”, първа част от поредицата “Genesis of Shannara”, която ще разкрие как се зародил приказния свят на Четирите Земи… и как е загинал нашия.
“Armageddon’s Children” разкрива едно мрачно недалечно бъдеще. Цивилизацията се е сринала. Държавите, освободили оръжия за масово унищожение под коварните съвети на демоните, същества от страшни приказки, оказали се ужасяващо реални, вече ги няма. Хората живеят в малки, изолирани укрепления, мъчейки са да запазят спомена от миналото. Тези, които не могат да попаднат в тях, остават навън, сред изоставените и полусрутени градове, или загивайки, или мутирайки. Въздухът, водата, земята – всичко е отровено, съсипано.
А сред отровените земи крачат армиите на Бездната. Някогашни хора, изгубили душата си под злостните съвети на демоните, избиват безмилостно довчерашни приятели и дори роднини или ги отвеждат в чудовищни лагери, където съществата на мрака правят зловещи експерименти дори с деца, създавайки нови попълнения в своята безбрежна армия от изроди. А начело на тази армия стои един стар и добре познат от “Ангелски Огън на Изток” враг – лукавия и безмилостен демон Финдо Гаск. Отминалите години не са го променили, освен, че вече още по-малко неща вълнуват черната му душа. Студените му очи обаче са все така лишени от всякаква емоция, там са и дългият му редингот и широкополата сива шапка. Но този път той не идва с дузина демони, а с цяла безбрежна армия. Избран от другите за лидер, без да го желае сам, той все така търпеливо чака и търси своята стара цел – циганската морфа.
А къде е тя, никой не знае. Не знаят нито малцината – всъщност двама – оцелели Рицари на Думата – Логан Том и Анхел Перец, самотни войни в морето от мрак. Но все още се борят за един нов свят. За такъв мечтае и младия Хоук, момче, водещо нестретна улична банда, мъчеща се да оцелее сред ужасите, населяващи останките на някога славен град в Щатите.
Надежда има, но тя е трудно постижима. Индианецът Улиш Аманех предвижда, че светът скоро ще приключи, Елкрис, вечното дърво, пазещо скрилите се дълбоко в горите елфи е на същото мнение. Трябва да се открие нова, обетована земя. Дали момчето Хоук е този, който ще отведе достойните да се спасят до нея?
Преди това обаче Рицарите на Думата трябва да изпълнят две наглед невъзможни задачи.
Логан Том трябва да открие циганската морфа и да разбере в какво се е превърнала тя, предпазвайки я от попълзновенията на Финдо Гаск. Анхел Перец пък има задължението да открие елфите и да ги защити, помагайки им в търсенето на древен елфически камък.
Две невъзможни задачи. Но ние знаем историите за Джърл и Ший, за Пар и Морган Лех, за Друидите, за Шанара – знаем, че някакси Думата е успяла да запази доброто в света. Но как е въпросът, който прави тази книга така интересна, въпрос, който намира отговора си в съдбите на незабравими герои, в обратите на шеметни приключения и в разгара на страховити битки с невиждани чудовища от най-черни глъбини. Но най-вече в майсторския, незабравим стил на Тери Брукс – може би най-великият от съвременните фентъзи автори. Стилът, който внимателно и полека разкрива един мрачен, изтерзан свят, в който доброто е останало само като искрица в море от зло, свят, който утре може да бъде и нашият – боли, но трябва да го признаем. В този свят героите са малцина и са преследвани, както от демоните на Финдо Гаск и родилите се от мутацията изчадия, така и от собствените си страхове и колебания, от лудостта, която ги обгръща отвсякъде. Но това не е приказка за страдания, макар героите да изтърпяват такива, нито за сражения, макар и такива да има много. Това е битка за надеждата, оново топло чувство, което ни кара да си спомняме мъдростта, че най-мрачно е преди зазоряване. Защото, както Брукс пише в един кратък абзац, отдаващ безкрайното му уважение към Толкин, Финдо Гаск, макар в далечината да прилича на Гандалф, не е чувал за него и “Властелинът на Пръстените”, а и да беше чувал, не би го заинтересувало, тъй като той е “същество на Пръстена”, бездушно и зло.
Но както Саурон доминираше над Средната Земя и успя да изгуби, така и Четирите Земи ще се родят независимо от мрака на Финдо Гаск и демоните, макар, че това ще стане, безспорно, с мъки и страдания.
И много интересни книги, които нямам търпение да прочета! 🙂