Малко хора знаят, че “Ужасът в Амитивил” е от онези истории, които се считат за прокълнати, като авторът на оригиналната книга, описващ страшните събития в дома на Джордж и Кейти Лутц си отива без време. Делото му е продължено от Джон Дж. Джоунс, който в тази си книга, която е едно от по-късните продължения, твърди, че лично е засегнат от събитията и представя художествен прочит на преживяванията си от трето лице. Лично аз се съмнявам в достоверността на романа му, затова за целите на ревюто ще го оценя като художествена измислица, все с автобиографичния му главен герой.
Джон Джоунс е млад австралийски писател, който получава шанса на живота си за голям пробив, когато е ангажиран да напише “Ужасът в Амитивил 2” – книга, която трябва да опише преживяванията на Джордж и Кейти Лутц след като бягат от прокълнатата къща, чиито предишни собственици са били убити от собствения си син. За съжаление писането на тази история не се отразява добре на Джоунс, който е измъчван от постоянни и все по-живи кошмари. А когато заминава за Англия, за да интервюира известен екзорсист, прокудил демоните от семейство Лутц, той ще се изправи срещу абсолютното зло, което никога не умира, а само се преражда…
Честно казано, посегнах към тази книга тъй като не намерих оригиналните продължения за семейство Лутц, но имах високи очаквания за нея, тъй като бях чел една повест от автора, направила ми добро впечатление. Този роман, въпреки отделните страшни моменти, повече прилича на ню ейдж фентъзи, отколкото на хорър. Това не е непременно лошо и на моменти дори е интересно, макар да не вярвам, че и думичка от описаното се е случило. По-голямата беда е, че на моменти сюжетът е объркан от постоянните халюцинации на героя и е трудно да проследиш какво се случва. Демонът и обсебеният от него също не ми бяха докрай убедителни като врагове, както и връзката им с Амитивил, използвана според мен за да помогне на книгата да се продава. Като цяло не се е получило, тъй като обещаното й продължение още го няма, но всичко това не значи, че съжалявам задето съм прочел романа. По принцип аз съм нетърпелив читател и ако нещо не ми харесва го зарязвам. Фактът, че съм довършил Amityville Now: The Jones Journal показва, че историята не е била толкова лоша и действително някои идеи ми се сториха интригуващи. Като цяло обаче мисля, че поредицата е изчерпана за нови допълвания и бих се радвал повече да открия старите романи на Джоунс за семейство Лутц, отколкото сюжетът от тази книга да продължи нататък.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари