През предишните години положението в Холивуд беше катастрофално, така че ситуацията през 2024, която е “едно напред, едно назад”, би трябвало да ме удовлетворява. В устата ми обаче не може да не остане горчив привкус предвид това, че след великолепния “Терифайър 3” миналата седмица, снощи наистина се прецакахме с Петя Иванова от клуба, като отидохме да гледаме “Усмивка 2“, втора част от поредицата на Паркър Фин, която на практика не обогатява с нищо първата като собствена митология, а като качество отбелязва драматично отстъпление.
Филмът започва ударно, с престрелка между прокълнат от Усмивката и банда наркомани, на които той опитва да прехвърли чудовището, но малко след това надеждите за добър филм умряха. Главна героиня в историята е Майли Сайръс поппевицата Скай, която е претърпяла тежка катастрофа и сега се мъчи да възобнови кариерата си, независимо, че е зависима от болкоуспокояващото викодин. В опит да си го набави от дилър на наркотици, тя става свидетел на страховитото му самоубийство и малко след това започва да бива преследвана от ужасно привидение, явяващо й се с различни лица, но винаги с усмивка. Скай ще трябва да направи опит да се отърве от него, стига мозъкът й обаче да не е вече прекалено инфектиран…
На практика Фин каквото е могъл, е объркал за продължението си. Уплашил се е обясни съществото си, за да не размагьоса мистерията, но оттам не казва нищо ново, а само повтаря успешния си първи филм, от своя страна цитиращ старата му късометражна лента. Объркал е сюжета и в опит да човърка в ума на зрителя само му досажда с безкрайно дълги кадри и диалози като от несполучлив български филм. Опитал се е да бъде претенциозен и да заснеме филма като тежка драма, но това е безсмислено, тъй като Усмивката не инфектира само емоционално раними, а всякакви хора – единственото нещо, което получаваме е, как в опита си да стене от мъка, Скай звучи като порноактриса. Решил е да бъде мащабен и да удари времетраене над два часа, но изглежда като режисьор, уплашил се прекалено от редактори и монтажисти. Накрая е пробвал да надмине себе си с нов облик на демона, но когато голямата му кратуна се показа, прихнах в смях, което едва ли е търсеният ефект.
Ако трябва да съм честен, едва ли щях да бъда чак толкова критичен, ако миналата седмица не бях разглезен със страхотния “Терифайър 3”. Само че смисълът на конкуренцията е да ставаш по-добър, а ако не успяваш, усещането е на горчиво разочарование. Това, което с Петя изпитахме, докато гледаме “Усмивка 2”.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари