Синия Бръмбар

Скъпи приятели на Цитаделата, време е за нашето първо ревю след края на лятната ваканция, което ще бъде посветено на супергеройския жанр. Принципно, всички, които спадаме в графата фенове на DC Comics очаквахме с нетърпение излизането на този филм с надеждата той внесе нещо различно на фона на Флаш и Лигата на Справедливостта. Бръмбарът винаги е бил особено колоритен в комиксите и игрите, а за него няма почти никакви филми освен няколко анимации. С това казвам, че този филм до голяма степен изпълни моите очаквания за добра продукция, макар в нея да се забелязваха някои доста видими послания, за които ще споделя в ревюто си и които намаляват нейното качество в още в първите минути на филма.

Как започва всичко? В един беден латиноамерикански квартал, където затъналият до гуша в студентски заеми младеж Хайме Райс умува със семейството си как да преживеят годината след като данъчните заплашват да вземат къщата им. Гледайки пищно украсеният център на своя роден град Палмера, Хайме мечтае за образователна революция, богато и светло бъдеще като се хвали навсякъде с дипломата си от Университета в Готъм. Скоро обаче мечтите му са разбити, защото става ясно, че единственото място, което е склонно да го наеме на работа е имението на местната богаташка и учен Виктория Корд. Един ден той става свидетел на таен разговор, в който Виктория убеждава влиятелен американски генерал, че проектът финансиран от правителството на САЩ няма да се провали. Тъй като по невнимание, Хайме провокира богаташката е уволнен, но много скоро съдбата ще му донесе истински удар тъй като в ръцете му попада артефакт с извънземен произход, който ще промени живота му завинаги.

Сред най-положителните черти на филма е прекрасната актьорска игра на двамата главни герои – Шоло Маридуеня (Хайме Райс – Синия Бръмбар) и Бруна Маккензи (Джени Корд – племенницата на Виктория). Аз лично харесах играта на Бруна малко повече, защото Шоло доста се лигавеше в началото на филма, но все пак го отдавам на все още бедния му актьорски опит. Уви, не ми допадна грубият и примитивен стил на злодея Карапас макар и латиноамериканецът Раул Труильо да направи каквото можа за да го пресъздаде такъв какъвто е. Не мога обаче да кажа същото за ветеранката Сюзан Сарандън, която влезе доста добре в ролята на властната интригантка Виктория. Екшънът и бойните сцени бяха на високо ниво, актьорите демонстрираха емоция в добри граници и без да преиграват. Но социалните послания на филма и някои откровени призиви към отхвърляне на капитализма (предвид аудиторията, за която е предвиден филмът) ми дойдоха малко в множко. Едва ли сега е моментът за такава пропаганда, още повече, че по-старото поколение на зрителите със сигурност помни зловещите хунти и анархистки движения, които заплашваха да унищожат демокрацията в Латинска Америка през изминалия век. И е разочароващо, че в този филм много от тези хора са представени като онеправдани герои. Встрани от това, има доста сцени, взаимствани от Трансформърс и Рицарите на Зодиака. Ако трябва да обобщя, очевидно е, че “Синия Бръмбар” е правен с много социални послания, но силно се надявам те да не са основното, около което да се върти сюжетът в евентуалното продължение. А дано такова има, защото и актьорът и героят заслужават този шанс.

Ревю на доц. Искрен Иванов