“Семур: Дяволското племе” е турски филм на ужасите от 2017-та година, дело на режисьора Гьокхан Аксу. Попаднах на него веднага щом потърсих хорър от тази страна и не съжалявам, че го изгледах. Това е добре направена и интересна история, която освен всичко друго според мен ще е по-близка на българските зрители от повечето чуждестранни предложения в жанра, въпреки разликата в религиите.
Като малка, Мерве е страдала много, измъчвана от видения, породени от зъл дух, вселил се в нея след като леля й я проклева. Години по-късно тя е успешна млада жена с добра приятелка и хубав мъж, работещ в обещаваща фирма за бързо хранене. Тогава обаче майка й се обажда с вестта, че лелята е починала и въпреки тежкото минало, настоява дъщеря й да дойде на погребението. Мерве не успява да го стори, въпреки, че ангажира приятеля си Озан. Скоро след това симптомите от детството й се завръщат и тя започва да страда от страховити халюцинации, сигнализиращи, че й предстои нова битка със силите на злото, този път въплъщавани от джина Семур, който е рожба на дявол…
Доколкото съм чувал от колегата Бранимир Събев, който е специалист в областта на хоръра, турското направление в този жанр започва с имитации на “Екзорсиста” от Уилям Фридкин, като и в този филм се вижда влиянието на класическата история от Уилям Питър Блати, но въпреки това сюжетът ми се стори оригинален и като идея и внушение ми напомня на индонезийските филми от поредицата за Куклата, които гледах наскоро. За разлика от тях обаче Semur Seytanin Kabilesi е по-обран откъм кървища и разчита на комбинацията от атмосфера и достоверен (като за жанра) сюжет и точно тук според мен ще го харесат българските зрители, тъй като мотивацията за правенето на магия и начинът, по който е извършена е по-близка до нашите вярвания и психика, а това кара историята да ти влиза под кожата. Актьорите са симпатични и си вършат добре работата, особено Гамзе Пелин Гьокче в ролята на приятелката Озге. Финалните минути от филма са си брутални, така че го препоръчвам за фенове на жанра, а за себе си съм вече убеден, че това няма да е последният турски хорър, който гледам 😉
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари