Warhammer: Age of Sigmar

 

Warhammer: Age of Sigmar

 

Author: Darth Sparhawk
Date: 23.07.2015
 photo warhammer-age-of-sigmar_zpsgzv3fncl.jpg

Сигмар е Богът-Крал, изковал света на Warhammer наново след разтърсващите събития от Последните времена, когато всичко потъна в Хаоса. Безсмъртният владетел на небесата е създал нова реалност за различните раси и народи, разделена на отделни селения. Но уви, дори тази утопия е покварена от неговите вечни врагове, тъмните богове на Хаоса, изсипали отровата си в творението му. Но Сигмар е решен да не допусне съдбата на Стария свят да сполети и новия. След векове на глуха защита, Кралят Бог изковава най-силното си оръжие, Буреносните Етереали, небесни воини, създадени с една единствена цел – да отвоюват земите на своя господар от силите на Хаоса и да освободят селенията от покварата на присъствието им. Всичко започва с…

 photo gates of azyr_zpswrotlc7z.jpg
The Gates of Azyr
Портите на Азир
от Крис Райт
Вандус е Небесният лорд, водач на Буреносните Етереали, най-могъщите воини на Сигмар. Никога преди Кралят Бог не е имал толкова могъщи бойци, никога преди силите на Реда не са нападали Хаоса, за да си върнат това, което са смятали за изгубено. С помощта на могъща магия, Вандус и неговата войска са пренесени в невъзможен свят от неговото минало, превърнат в ад от последователите на Кхорн, кървавия бог, най-свирепото от ужасните лица на Хаоса. Техен водач е Коргоз Кул, маниак, обикалящ опустошените земи от векове и изградил пирамида от черепи с надеждата да бъде превърнат в демон. Ала пирамидата на Кул стои недовършена, върхът й не е поставен, господарят на войната не е намерил воин, достоен да увековечи скверния му монумент. И така докато не стига Портите на Азир, руини от далечното минало, разказващи за времена, когато на светът не е имало само война. Сега там са Буреносните Етереали, а начело на тях, невъзможно, стои единственият човек, някога измъкнал се от гнева на Кул. Така небесният лорд и последователя на Кървавия бог ще се срещнат в сблъсък, от който цялото селение ще се разтрепери… и за пръв път в него ще се върне надеждата.
The Gates of Azyr е неголяма книжка, повече повест, отколкото роман и на мен ми изглеждаше невъзможно да събереш епична история в 120 страници. Крис Райт обаче е успял да го направи с лекота. Книжката майсторски въвежда Буреносните в сюжета и така най-после фентъзи света на Warhammer има своя аналог на прословутите космически пехотинци, при това не по-малко готин и запомнящ се. В същото време авторът разгръща размазващо по епиката си сражение, което напомня на най-добрите битки от Последните времена и Времената на легендите, а е само началото на поредицата. За да има смисъл в мащабната баталия обаче Райт въвежда личен конфликт между Вандус и Коргоз Кул и така постига най-важното за такава история, а именно персонален сблъсък на фона на масовите сблъсъци. Това е похват, който работи още от времената на Омировия епос, запомнил се най-вече с битката между Ахил и Хектор, като работи прекрасно и тук, извеждайки книжката първо до кулминацията й, разразила се в епохален дуел между двамата герои, а после и в изненадващо човешкото за такава история заключение. Като цяло, “The Gates of Azyr” е перфектна фентъзи история – кратка, ясна, в същото време епична, с уникални и могъщи персонажи и мащабен сюжет, който, надявам се, поставя началото на нещо голямо. Нямам търпение за продълженията!

THE BLACK RIFT OF KLAXUS /ЧЕРНИЯТ РАЗЛОМ НА КЛАКСУС
 photo assault on mandrake_zpspg5jn7bt.jpg
Assault on the Mandrake Bastion
Атаката над Бастиона Мандрейк
от Джошуа Рейнолдс
Буреносните Етереали продължават битката си със силите на Хаоса в разказа “Атаката на Бастиона Мандрейк”, първи от поредица истории за битките между тези нови фентъзи воини на Warhammer и техните свирепи врагове, кланящи се на Кървавия бог. Тук главен герой е Ориус Адамантин, който напредва уверено срещу силите на Хаоса, докато не стига бастиона Мандрейк, укрепление, охранявано от страховити чудовища, затворени в незапомнена древност от прастар народ, живял преди хората.
Това разказче за жалост бледнее пред “Портите на Азир” и някакси остана в сянката му, като изключим някои намигвания към Лъвкрафт и самите мандрейкове 😉
 photo walls-uryx_zpsneedhbi1.jpg
In the Walls of Uryx
Под стените на Орикс
Наситен с много действие, но по-беден откъм сюжет разказ. Ориус Адамантин продължава битката си със силите на Хаоса, като този път срещу него се изправят хората-зверове, предвождани от колосален Лъв на Хаоса. В това време негов стар враг от времената преди Ориус да бъде избран за Буреносец на Сигмар започва ужасяващо съревнование, което трябва да издигне най-могъщите шампиони на Кхорн Кървавия Бог.
Историята е с отворен финал и остава най-интересното за третия разказ, който е…
 photo gnawing gate_zpsboljjow7.jpg
The Gnawing Gate
Гризящата порта
отново от Джошуа Рейнолдс
Някога Клаксус бил процъфтяващо кралство, управлявано от великите крале жреци, принасящи жертви на буреносния бог Сигмар без и да подозират, че така всъщност служат на Тцеенч, Господарят на Промяната. И сега промяната наистина настъпва. Градът им е в руини, а единствения остатък от него е страховитата Гризяща порта, древно оръжие, изгубило разум и поглъщащо свои и чужди. Докато напредва към битка със стария си враг Анхур, Ориус Адамантин и неговите Буреносци ще трябва да затворят портата и да се изправят срещу слугите на Кхорн, хората-зверове и най-опасните им съюзници – плъховете скейвън, кланящи се на Рогатия бог. Но дори тази заплаха не е най-сериозната. Към армията на Кхорн се е присъединил магьосникът Пазак, вречен на чумния бог Нъргъл – и сега той се готви да отвори черен разлом към измерението на Хаоса…
За моя голяма изненада, този разказ не приключи повествованието на Черния разлом – просто предложи нова ударна доза лудост от Warhammer. И макар засега Ерата на Сигмар да си остава доста опростен вариант на величествените приключения от стария свят или космическите приключения на пехотата, Warhammer си остава единица мярка за епика, недостижима за останалите фентъзита.

THE REALMGATE WARS /ВОЙНИТЕ НА ПОРТИТЕ

 photo beneath black tumb_zpsb0atyjeu.jpg
Beneath the Black Tumb
Под черния палец
от Дейвид Гаймър
Като цяло най-популярният от боговете на Хаоса е кръвожадеца Кхорн, покровител на войната, но аз лично винаги съм имал слабост към Нъргъл, Бащата на Заразата и затова с удоволствие изчетох този изключително безумен разказ, който доколкото разбирам поставя началото на поредица, в която се завръща най-големия от злодеите на Warhammer, Аркаон Вечноизбрания. Така или иначе на този етап се заниваме с лудия Коспус Бюл, последовател на Нъргъл, отглеждащ прекрасна, поне в неговите очи, градина от трупове. Коспус обаче е посетен от скейвън, плъхоподобните същества, които предупреждават за появата на гръмотевични мъже, които навлизат в земите на Хаоса. Докато се накани да се бие с тях, Бюл бива нападнат от нов враг – гущероподобни звездни създания, които имат магията да пречистят дори и него. Но последователя на Нъргъл няма да се даде и ще опита да покрие всичко в гадост и зарази 😀 Следва буквално умопомрачителен екшън 😛

 photo eye-storm_zpsujsly5uo.jpg
The Eye of the Storm
Окото на бурята
от Роб Сандърс
Вторият разказ от поредицата за Призива на Аркаон ни среща с принц Орфео Зувиъс, майстор манипулатор и магьосник, вречен във вярност на Тцеенч, измамния бог на Промяната, едно от четирите ужасяващи лица на Хаоса.
Зувиъс е предател, научил изкуствата на магиите и интригите от странна птица, изпратена му от Тцеенч. С нейна помощ той е успял да скара братята си и да ги изправи срещу баща си, потапяйки кралството си в кръв. Зувиъс обаче не иска да стане крал, а да се издигне в йерархията на Хаоса. Затова, когато получава Призива на Аркаон, Вечноизбрания шампион на Хаоса, той се отправя на опасно пътешествия сред уродлива нереалност, където попада на свирепи войни на Кхорн Кървавия Бог – друго от лицата на Хаоса. Те са повече и по-силни, но Зувиъс вижда в тях начин да изпълни целите си…
Макар и кратка, “Окото на Бурята” е една от най-добрите истории за Ерата на Сигмар досега. Роб Сандърс майсторски описва оплетените планове на Тцеенч и завършва всичко с мощна битка срещу Буреносните Етернали. Но този път всичко танцува по мелодията, свирена от Господаря на Промяната…
 photo solace-rage_zpsu2tk8ctt.jpg
The Solace of Rage
Утехата на Яростта
от Гай Хейли
Третият разказ от серията за Призива на Аркаон ни среща с кървави воини на Кхорн, които спорят затова кой от тях заслужава да стане предводител на ордата им. Един от тях е сляпо предан на Кървавия бог свиреп воин, а друг ням боец, който мрази Кхорн в сърцето си и му служи по една-единствена причина – за да стигне Трона от Черепи като демон и да съкруши злия си господар за това, което е причинил на неговия народ в миналото. Засега обаче той първо ще трябва да обедини кръвожадните войни, когато Многоокия Наблюдател на Тцеенч и Аркаон ги изпраща срещу опасен враг – племе страховити великани огори…
Това е интересен разказ, който дава повече дълбочина на иначе баналните слуги на Кхорн и за пореден път демонстрира трагизма на средновековния свят от поредицата Warhammer.

knight of corruption

Тази омерзителна на вид корица крие разказ от Дейвид Анандейл, който е истинско бижу. Причината за това е същата, поради която е гнусна и корицата – това е разказ за Коспус Бюл, отвратителния слуга на дядо Нъргъл. След като той и неговите последователи на заразата са претърпели унизително поражение от влечугоподобните Серафон се появява нов и неочакван враг. В град, където отдавна няма никаква надежда са се появили вярващи на Сигмар, хора, които искрено вярват, че с тиранията на Хаоса е свършено. Когато Бюл попада на тях, той намира перфектният вряг, върху който да излее гнева си… но не подозира, че тази вяра ще извика най-опасните противници на Тъмните богове, непобедимите Вечни Буреносци!
Разказчето е очарователно гнясно, а Бюл е забавен протагонист. Като цяло слугите на Дядото са най-забавните злодеи в Warhammer поради неортодоксалните си похвати и светоглед – вместо да се дерат за Кървавия бог докато размахват брадви, като слугите на Кхорн или да замислят сложни, финтиращи сами себе си планове, като отдадените на Тцеенч, те постоянно са във ведро настроение и заливат противника с нечистотии, което придава на действието атмосферата на странна черна комедия. Тук обаче Бюл става и bada$$, когато дочува призива на Аркаон…
trial of the chosen

Като казах, че най-готини са слугите на дядото, тук е мястото да вметна, че най-тъпи са тези на Кхорн. Праволинейни, скучни, шумни злодеи, берзеркери без капчица въображение. Е, Ушкар Мир, главния герой в този разказ, който повежда тумба от тях из полята на немъртвия лорд Нагаш, за да премине изпитанията на Аркаон, е малко по-забавен заради по-разнообразната си мотивация, но като цяло авторите от Черната библиотека пишат твърде много за Кхорн Кървавия Бог. Проблемът на този иначе нелошо написан разказ се видя в самия му край, когато Мир и хората му попаднаха на весели последователи на Нъргъл, които си пееха песнички. Колко по-готино е това от постоянните крясъци “Кръв за Кървавия Бог”, особено когато поради характера на пустинята на Нагаш, такава кръв да липсва изобщо.
Мда. Сърце не ми дава да го напиша, ама това си беше тъп разказ от поредицата Warhammer. За в бъдеще мога да почна и да прескачам историите с Кхорн, което е лош сигнал за серията.

 photo war storm_zpsotzkc6js.jpg
War Storm
Бурята на войната
Битки във всичките селения от Ерата на Сигмар продължават приключенията в новия средновековен свят на Warhammer с антологията War Storm, която събира три повести в един том на кървави битки, опустошителни заклинания и страховити чудовища.
“Borne by the Storm” на Nick Kyme продължава историята от Портите на Азир. Вандус Хамърхенд е удържал велика победа срещу Коргоз Кул, шампиона на кървавия бог Кхорн. Кул обаче е оцелял, а финалният му план не се е изменил – да вземе главата на Вандус и да я постави на върха на своята пирамида от черепи. Така той ще спечели благословията на силата на Хаоса, която представлява и ще се превърне в непобедим демон. Вандус е решен да го спре и повежда Буреносните Етернали – воини на великия бог Сигмар – на ново решително сражение в подножието на Червената пирамида. За жалост един от неговите съюзници – Яктос – е твърде самоуверен, а друг – Йонус Криптборн има дълг към страховито същество от древното минало. Така Вандус остава единствения, способен да предотврати апотеоза на Кул в демон… Това е силна и тъжна повест, която показва, че новия свят на Warhammer е не по-малко брутален от стария. Липсва захаросания хепиенд, характерен за повечето популярни фентъзи поредици, а всяка грешка на добрите се наказва възможно най-строго.
“Storm of Blades” на Guy Haley /автор на “Valedor”, роман за елдарите от Warhammer 40 000, който ревюирахме по-рано тази година/ изпраща друг отряд Буреносни Етереали, предвождани от Тостос Блейдсторм по името на дуардин, изгубения народ на джуджетата в селение, контролирано от Тцеенч, Господаря на Промяната, един от най-силните богове на Хаоса. Блейдсторм скоро открива тайните проходи на дуардин, но нито следа от тях. За сметка на това действията на Етереалите са забелязани от Ефрикс Деветия Последовател, магьосник на Тцеенч, укрепил се в невъзможно висока и непревземаема кула. Ефрикс вика съюзниците си рицари на Хаоса, които изпраща срещу Етереалите. Това обаче и трябва на Блейдсторм, който жадува на мъст заради стария живот, който поклонниците на Хаоса са му отнели… Това е най-интересната от трите повести, като в нея авторът си прави труда да въведе приличен увод преди да започне с пердаха, а и битките са най-интересни и запомнящи се, като Ефрикс използва умопомрачителни заклинания срещу добрите.
“The Gates of Dawn” на Josh Reynolds /края на миналата година ревюирах неговия шедьовър “The Return of Nagash”/ завършва сборника с брутална баталия, в която трети отряд Буреносни Етереали, предвождани от воин, наричан Стоманената душа, се изправят срещу Велики Демони на дядо Нъргъл, най-стария и гнусен от боговете на Хаоса, повелител на разложението, който посреща героите на Сигмар с гадости и повърня. Този разказ най-малко ми хареса от трите, не защото съм кой знае колко гнуслив, а просто защото бе доста монотонен. Като цяло обаче и трите разказа са добри и представят отделни етюди на саможертвата в битката на Сигмар с кошмарните господари на Хаоса. С интерес ще очаквам и по-нататъшното развитие на новата поредица за мрачните светове на Warhammer.

 photo ghal maraz_zpsohjyaryy.jpg
Ghal Maraz
Гал Мараз
Приключенията от Ерата на Сигмар продължават в антологията „Гал Мараз”, която съдържа две новели за битките на Буреносните Етереали.
Във „Войната на Скритата Долина” храбрият Гардус, наричан Стоманената Душа бяга, пленен в Градината на Нъргъл и преследван от страховития демон Болатракс. Героят обаче бива измъкнат от тайнствена сила, която го натоварва с важна задача – да открие изгубената кралица на дриадите Алариел и да й помогне в битката със слугите на Разложението. Така Гардус се връща при Гримн, ръководел армията на Буреносните досега и воините на Сигмар тръгват да търсят Скритата Долина на Алариел. На пътя им обаче стоят най-силните от последователите на Нъргъл, които готвят смъртоносна изненадата както за Буреносните, така и за скритата досега от тях Алариел.
„Зловещата крепост” пък връща към живот Вандус Хамърхенд и Тостос Блейдсторм. Двамата Буреносни са натоварени от своя бог Сигмар да поведат нова битка срещу злия магьосник Ефрикс, поклонник на Тцеенч, Господаря на Промяната и чирак на двуглавия демон Кайрос. В неговата крепост е скрит Гал Мараз, митичният чук, с който Сигмар някога е повалял враговете си. Ако си го върне, това може да обърне хода нацялата война срещу силите на Хаоса.
Но реалността в измерението на Тцеенч е измамна и изменчива, а небесата се огравят от чудовищен покварен дракон. И сякаш това не стига, но на Вандус му предстои и нова среща със стар враг, решил да помогне на Ефрикс…
Макар вече отчаяно да искам да прочета нещо за Елфите, а Черната Библиотека упорито да ме бомбардират с истории за Буреносните, аз останах доволен от тази книжка. Много битки, готини герои и откачени магии – Warhammer може още повече, но и така нямаше как да бъда разочарован.

hammers-sigmar

Hammers of Sigmar
Чуковете на Сигмар
Битката на бог Сигмар и неговите безсмъртни воини Вечните Буреносци срещу тъмните богове и техните дементни слуги продължава и в тази антология. Ключ в сблъсъка са разломните порти, които свързват отделните завладени от Хаоса царства с измеренията, откъдето извират демони. Ако Буреносците успеят да ги затворят, тогава ще могат да разчитат на окончателна победа, но ако се провалят, дори техните армии ще бъдат пречупени.
В Stormcast на Дариус Хинкс великият воин Тайлъс Стормбаунд и неговата армия Буреносци са отклонени от пътя си с магия и така са далеч от целта си – страховит портал към измерението на жестокия бог Кхорн. Сега те ще трябва да преминат през пълчища от неприятели, а единствената надежда е в съюз с некромант, който обаче не разбира от чест и достойнство, а е решен на всяка цена да измами смъртта. Възможно ли е това обаче в селение, доминирано от слугите на Кървавия бог?
Scion of the Storm на К.Л. Вернер изпраща безименен воин, въоръжен с най-могъщото оръжие на Сигмар – бойния чук Гал Мараз – в прокълнато измерение, доминирано от магията на загадъчния Призматичен Крал, последовател на извратения бог на промяната Тцеенч. Воинът приема името на Гал Мараз и се отправя на смъртоносно пътешествие в лабиринт на измамата…
Тази книжка не блести с високи литературни достойнства, а битките на Вечните Буреносци със слугите на тъмните богове започва да става монотонна – поредицата отчаяно има нужда от намесата на другите играчи във вселената /Елфите! Елфите! Но и некромантите от първата повест бяха стъпка в правилната посока/. Все пак авторите на Warhammer традиционно впечатляват с откаченото си въображение и невъзможни пейзажи на черна магия, като гигантски череп, изпълнен с кръв, която кипва с демони или лабиринт от огледала, пълни с изгубени в самия него същества. Това спасява томчето и поддържа интереса на читателя, но потребността за нещо повече от безкрайни битки остава. Въпреки това, сърце не ми дава да не я препоръчам заедно с останалите истории на онези, които обичат брутални приключения с мечове и магии.

Оставете отговор