The Darkling Child

Един зъл магьосник, който губи единствените хора, които някога са му помагали. Един безмилостен пълководец, който е готов да използва всички средства, за да елиминира враговете си. Едно момче, наследило вековна магия, убиваща бавно душата му.
Всички те са на фокуса на Паксън Лий, носителят на древния меч на Лий, острие на върховния друид на Шанара. Но върховният друид вече е друг. Афенглоу Елеседил, героинята от войната с демонския крал Таел Риверин, сигурното, стабилно присъствие дало посока на живота на Паксън вече я няма. Смъртта й настъпва, така, както става с всеки от друидите, а душата й потъва в Рога на Хадес, в обятията на Аланон, който продължава да наблюдава събитията в Четирите земи, дори от гроба, дори след цялото това време. Сега Исатурин е новият върховен друид и макар той да не може да замести Афенглоу в очите на Паксън, мечоносецът е готов да му служи. Друидите са открили нещо ново и необичайно, проявление на могъща, стара магия. Паксън трябва да открие носителя й, придружавайки Ейвълин, млада и уверена друидка с непримирим дух и мнение. Двамата тръгват на път, а с това пътят на Паксън отново ще се преплете с този на заклетия му враг Арканен Рай, магьосникът, съсипал разсъдъка на сестра му Кризалин.
В това време Арканен е загубил всичко. Понесъл тежко поражение в битките си с Афенглоу и Паксън, той се е скрил в пиратско селище, но сега и то му е отнето от Далън Усуриент, безмилостен командир, убиващ всеки, изпречил се на пътя на Федерацията, подтисническата империя от юга на Четирите земи. Усуриент е намерил пиратското село, тормозело керваните търговци и е избил всички до последния човек, мъж, жена или дете. Тези хора са единствените, предлагали на Арканен любов и закрила. Единствените, които не са искали нищо от него. Единствените, подслонили го тогава, когато всички са го гонели.
Усуриент обаче е допуснал грешка. В клането е изпуснал самият Арканен и сега магьосникът идва за него. За да се спаси, предводителят на Федерацията наема най-страховитите ловци на глави, убийци и господари на чудовища, които отдавна имат зъб на магьосника.
Арканен обаче отново е с ход пред тях. Той също е забелязал носителят на магията, който търсят друидите. Момчето е трубадур, който изхранва хляба си с песни владее молитвената песен, старата магия, с която Брин Омсфорд се е изправила срещу призраците Морди преди много векове. То не може да я контролира, нито да я овладее, когато се сблъсква с хора, които го тормозят само защото музиката не може да докосне душите им. Магията взима властта и ги разкъсва, като оставя телата им неузнаваеми, до степен да не може да се прецени дали това са били хора или не. Арканен иска да използва тази магия. Магьосникът знае, че с нея той ще може да отмъсти на всичките си врагове, на Усуриент и Федерацията, дори на друидите. Той знае как да манипулира хората и намира момиче, което отчаяно търси начин да се измъкне от мизерията. То ще омае момчето, ще го съблазни и постави под нейн контрол, докато самата тя изпълнява това и само това, което иска Арканен.
И така съдбите на двама млади хора, на един вече не толкова млад воин, на една горда друидка и на един безмилостен командир ще се подредят на една голяма шахматна дъска, фигурите по която са придвижвани от магьосник психопат, способен да оплете целите Четири земи в паяжината си…
“The Darkling Child” е втора книга от поредицата “Defenders of Shannara” и продължение на романа “The High Druid’s Blade”, който ревюирах миналата година. В нея Брукс изгражда една наистина мрачна история, тъмна и страшна дори за стандартите на неговата поредица, свидетелстваща за разрухата на нашия свят до средновековно бъдеще, в което хора и елфи се борят за оцеляване срещу неописуеми изчадия на черната магия. Авторът внимателно изгражда персонажите в романа, като за разлика от героите в първите си книги, излизали преди години на български, не ги разделя стриктно в битката на светлината и мрака, а нюансира характера им така, че дори най-добрият носи неконтролируема сила на разруха в себе си, героят е в капан на собствените си страхове и съмнения, а злодеят в крайна сметка мъсти за съвсем справедлива кауза. Всички тези образи са вплетени в изключително тежък сюжет, който Брукс постепенно разгръща в романа до финалния катаклизмистичен сблъсък, но, отново за разлика от първите си книги, умишлено бяга от захаросания хепиенд, поне на този етап от развитието на сагата. Затова помага и образът на Арканен Рай, който, макар и многопластов и с правдива мотивация, е най-смразяващият злодей, измислян в дългата кариера на автора, по-лош дори от главния преследвач Ример Дал и лукавия демон Финдо Гаск, манипулатор от класата на Жокера и Ханибал Лектър, садистичен мегаломан, способен на нечувани, но добре преценени зверства. Книгата остава отворен финал за допълнително развитие на поредицата, което очаквам с интерес. Макар да не е така екшънски като Саймън Р. Грийн или авторите от “Уорхамър” например, Тери Брукс остава истински патриарх на епичното фентъзи, майстор на жанра, способен да изненада читателите ли 38 години след като е дебютирал на книжния пазар. Тъжно е, че такъв автор остава встрани от интереса на българското книгоиздаване, но четящите английски не бива да се колебаят – новата му книга определено си струва.



Последни коментари