Тази вечер ще ви разкажа историята на един необикновен отряд. Отряд от самоубийци, които впоследствие се оказаха герои. Преди всичко е важно да споменем, че в този филм понятието герой, злодей, самоубиец и т.н. доста се разминават. Противно на очакванията на недоброжелатели и опасенията на фенове, “Отряд самоубийци” печели статуквото на свеж летен хит, без претенции. След принципно лошото представяне на Батман срещу Супермен, както сред фенове и критика, така и в бокс-офиса, изглежда, че от екипа на Уорнър и ДС са си взели поука. Резултатът е малко над два часа екшън и гладко действие, без много приказки и драми. А там, където те присъстват, няма излишно натрапване, така че резултатът да е досада от безкрайно протяжната атмосфера.
Началото на филма ни отвежда в един мрачен затвор, където едни от най-опасните престъпници излежават своите присъди, заключение в специални клетки. През това време светът се е променил. След злощастната битка между Супермен и Дуумсдей настъпват едни от най-мрачните времена за Америка. Трудно може да се опише какви катастрофални, какви ужасяващи последици имала тази битка. Треска тресяла правителството за това какво ще се случи тепърва. И не за друго, а защото все повече зачестявали случаите на хора със суперсили. И когато сплотяващото начало измежду тях изчезнало, всеки един от тях заградил своя собствена територия и правел каквото си иска. Част от супергероите решили да помагат на хората – закриляли ги, пазели ги от престъпнции, помагали им и по този начин обявили своята приемственост с благородното дело на Супермен. Докато другата фракция – на суперзлодеите набъбвала все повече и повече, сеейки терор сред невинните. Мрачни били и прогнозите на военните – специалните служби все повече се опасявали от идването на нов Лъжесупермен, който нямало да бъде толкова благосклонно настроен към хората. В тези условия спецагентът Аманда Уол (наричана Стената – заради своите нестандартни методи на работа), изложила план за защита на националната сигурност, който включвал изграждането на екип от опитни суперзлодей, които да се борят на страната на правителството. Знам колко абсурдно звучи всичко това, но в крайна сметка екипът се оказа доста ефективен. В плана на Уол обаче зеела малка, но достатъчно сериозна пукнатина – ами какво ще стане ако някои от тези суперзлодеи се изтръгне от контрола й? Е, точно това става и последиците са много лоши. Вещицата Джун Муун успява да избяга и да освободи своя брат Инкубус. Заедно те решават да завладеят света…и според Аманда Уол единствено един отряд от самоубийци може да ги спре.
Сега, да поговорим за героите. Актьорският състав е на ниво и въпреки големия брой не се получава претрупване на образи. Да започнем с полковник Рик Флаг…защото той ми се стори най-нормален от всички в този филм. Джоуел Кинаман се справи на много добро ниво с ролята си на достоен войник, който денонощно се измъчва от това как да помогне на обсебената си от Вещица приятелка. На него се пада и нелеката роля да поведе Отряда от самоубийци или по-скоро да контролира неговите участници, които в началото хич не горят от желание да съдействат. Най-яркият образ в Отряда несъмнено е Дедшот – суперзлодеят, който може да уцели муха в окото от няколко мили. Уил Смит се справи на много високо ниво с ролята си. Този Дедшот, който виждаме във филма обаче малко се различава от онзи, който познаваме от игрите. Тук той е показан като безмилостен престъпник, но и като любящ баща, който е готов да убива само и само за да вижда дъщеря си. Разбира се, сред звездите на шоуто са Джаред Лето и Марго Роби – респективно Жокера и Арлекина. Ако търсите паралели с някой от предните Жокери, който сте гледали на кино, то вероятно ще забележите, че образът на Лето напомня на този на Джак Никълсън от “Батман” на Тим Бъртън. Въпреки това, новият крал на Готъм, или Биг Джей, както го наричат във филма, е пълнокръвен образ, независим от предшествениците си. Обратно на някои критики, фактът, че няма нищо общо с персонажа , изигран от Хийт Леджър в “Черния рицар” на Крис Нолан, е по-скоро положителен. Марго Роби пък от своя страна изиграва една перфектно дементна, красива, дълбоко влюбена и изтезавана Арлекина, която същевременно няма проблем да прати в болница няколко войника от спец частите наведнъж. Макар да не харесвам образа ще призная, че и много добро впечатление прави играта на Виола Дейвис в ролята на Аманда Уол. Безкрупулна и безпощадна, тази жена е готова на всичко само и само да си върши работата според принципите си. Тя не се интересува от никого, а всичко, което иска е да й се подчиняват. Е…успява. Тук е мястото да похваля и Джей Хернандез, който направи може би един от най-силните образи – на Чато, който пържеше наред. Кара Делевин, която въпреки съвсем прясната си актьорска кариера, се справя отлично като Вещицата – могъщ мета човек, бродеща из Земята от древни времена, почитана някога като богиня Наред с всички тези, ще имате възможност да се насладите и на Килър Крок, Бумеранг, Катана…та дори на Батман и Флаш. И не на последно място, ще имате възможност да се порадвате на страхотното музикално оформление.
Наред с така направеното ревю, към филма могат да бъдат отправени и някои забележки. Преди всичко, трябва да кажем, че в сюжета имаше леки дупки – трудни беше да разберем как Арлекинът има мобилен телефон, докато летеше със самолета; трудно беше да разберем и каква точно машина смяташе да построи Вещицата и т.н. И все пак екшън сцените не са за подценяване – в този филм има доста екшън. А за самите суперзлодеи…режисьорът явно е опитал да използва свой похват, стараейки се да покаже свелото в тях. Въпреки отзивите от критиката, че новата продукция се престарава в опита си да бъде остроумна, количеството хумор, което идва от нестандартните ситуации, в които екипа от злодеи, с асортимент от ментални проблеми попадат, точно толкова, колкото трябва да бъде. В заключение ви пожелавам приятно гледане!
Гледах “Отряд самоубийци” и в добавка към ревюто на Искрен мога да кажа, че това е много силен, много добър филм и се надявам с времето да придобие статуса на култова класика. Актьорският кастинг е безупречен, като екшън и ефекти е на изключително ниво, действително се увлича в компютърно генерирани баталии на финала, но за мен това е чара на DC. Най-много ми харесва символизма за покаянието и изкушението във филма, почти библейската красота в нашките за Арлекина, Рик Флаг и Диабло. И още един плюс – това е филмът с най-разнороден етнически кастинг, отличен баланс между герои и героини, на практика за обезправени хора… и никой не почна да мрънка за такива неща в нито един момент от историята – проблемите бяха общочовешки и на личността. Последните неща обясняват и негативната реакция на критиците, както и фундаменталната им неспособност да разберат мотивацията на сюжета. Филмът поставя в друга светлина и ролята на “Батман срещу Супермен” в общата драматургия на DC, макар за мен онзи филм да остава пример за прекомерна амбиция, докато този е точно обратното – мощен наратив, скрит зад непретенциозна опаковка.
DC се върнаха много здраво. Критиците да попрочетат някои мислители отпреди франкфуртската школа и пак да пробват да схванат филма.
Здравей, не съм експерт по оценка на филми или филмов критик, но една от аргументативните ти точки развали цялата ти теза за мен. Аз съм дългогодишен фен на вселената на Warcraft и смятам, че филма нямаше почти никакви позитивни качества освен феноменално красивото CGI и някои отделни моменти на актьорска игра. За мен сюжетът на филма беше накъсан и орязан до краен предел и наблъскан с прекалено много за прекалено малко време за да бъде категоризиран като нещо друго освен като поредица красиви картинки. Напълно си заслужи ниския рейтинг. Тъй като нямам такъв добър поглед върху другите филми, които описа, въпреки че искам да се съглася с теб, след изкривяването на информацията за Warcraft съм склонен да се съмнявам във всяка друга дума в статията.
Здравейте, Николай! Мисля, че коментарът ви е трябвало да излезе под статията за критиците, поради което отговарям за нея.
Не забравяйте, че моето мнение, както и това на всеки друг, е само една възможна гледна точка и освен това в самата статия съм поставил като вариант и това да става дума за случайни съвпадения при ревютата. За всеки голям филм има спорове плюс и минус, което е и неизбежно при продукции, които привличат интереса на милиони зрители. Единственото тревожно би било ако има тенденциозност и различен аршин при оценяването поради критерии, различни от естетическите, което ме и провокира да напиша този материал – не за да дам категорично мнение за това какво се случва, а за да развея жълт флаг за възможен проблем, който би ограничил това, което получаваме като фенове.
Поздрави!