Трилогия за мрачния елф

Трилогия за мрачния елф
Градът на мрака, Изгнание, Убежище

автор: Razael

Градът на Мрака

“Градът на Мрака” е първата книга от трилогията за мрачния елф. “Трилогия за мрачния елф” е една многото поредици по света на Forgotten Realms от знаменития писател на епично фентъзи Р.А. Салваторе. “Градът на Мрака”бе отпечатана в България накъде около тази Коледа, и то отново от “Инфо Дар”. А тези седмици послдва и нейното продължение озаглавено “Изгнание”.
“Градът на Мрака” излиза в щатите през 1990г.Малко след завършването на Трилогията за Мразовитият.Това е една нова трилогия разкриваща живота на мрачният елф Дризт До’Урден преди излизането му на повърхността и запознанството му с джуджето Бруенор. Салваторе прекрасно описва света на мрачните елфи и техния живот.Живот мрачен и жесток. Свят в, които оцеляват по-силните, подлите и жестоките. Градът на мрака се нарича Мензоберанзан, древният град и столица на мрачните елфи. Както споменах обществото на
Мензоберанзан е безкруполно и злокобно. То е съставено от множество династии борещи за по-високо място в йерархията на града. Ултиматния владетел на всяка една династия това е жената в семейството, тоест матроната. Всяко една династия се бори срещу друга по-висша и се опитва да заеме мястото и като я унищожи.
Действието започва с нападението на домът До’Урден над дома ДеВир, и раждането на третият син на дома Дризт. Още със самото си разждане като трети син Дризт трябва да бъде пренесен в жертвоприношение, веднага след неговото раждане. Ала в същият момент в ожесточената битка първият син на дома бива убит от своя по-малък брат Дайнин. По този начин новороденият елф става втори син на матроната Малис. И така малкият принц Дризт израства в злокобния свят на мрачните елфи. Той бива обучаван от най-добрият мечмайстор в цял Мензоберанзан Закнафейн. В последствие се разбира, че Зак е истинският баща на Дризт. Постъпвайки във военната академия младият мрачен елф се сблъсква непознати врагове и интриги. И въпреки това той се превръща в най-добрият боец на академията. Осъвършенстван изцяло в бойното искуство на ятаганите елфа ще трябва да се пребори срещу машинацийте и опитите на вражеската фамилия да го убият.
Династията Хюнет(четвъртият дом на Мензоберанзан) е този, който иска да отстрани До’Урден. И така с достойнство, простиращо се отвъд разбиранията на безкруполното общество на мрачния град, Дризт се сблъсква с фатална за него дилема. Може ли да живее в свят, който отрича доброто? Младият принц ще трябва да победи жестоките си врагове и може би да напусне завинаги Мензоберанзан. В този интригантски и жесток свят пантерата Гуенивар и повелителя на меча Закнафейн ще се окажат единствените приятели и съюзници на Дризт.
Лично на мен “Градът на Мрака” ми хареса доста. Не отстъпва почти по нищо на другите книги на Салваторе, освен скучната и поттискащата атмосфера на Подземния мрак. И въпреки това не останах разочарован. Както винаги има тонове битки и магия. Накратко, читателя не може да избяга от майсторски описаните сблъсъци. Но на повечето фенове на Салваторе “Градът на Мрака” може да се стори доста изнервяща и скучна, въпреки множеството битки. А за тези от вас, които не четът фентъзи заради битките за пореден път ще спомена, че Салваторе просто не е писателя за вас.

Изгнание

“Изгнание”е втората книга от “Трилогия за мрачния елф”. В чужбина книгата от тази поредица се забява с няколко години от първата. Ала за наше щастие (у нас) “Изгнание” бе издадена едва няколко месеца след “Градът на Мрака”.(2004 г. В счуай че, четете тази статия през някоя друга година :)).
Този път ще избързам със сюжета.В “Изгнание”, след ожесточени битки, интриги и разочарования доброто у Дризт надделява. Още повече след като матроната Малис принася в жертва неговият баща Закнафейн. Заедно с единствената си и вечна спътница Дризт До’Урден напуска завинаги Мензоберанзан и започва своя отшелнически живот дълбоко в Подземния мрак. Ала годините прекарани в тъмнина и непрестанни битки за оцеляване превръщат Дризт в ловец и убиец. Елф, който започва да губи човешкото(употребата е на място) у себе. Воден от вътрешната си борба Дризт се опитва да преоткрие себе си като намира убежище в градът на гномите Блингденстоун. Там той намира своя втори истински приятел, гномът Белвар. Праволинейно с това се развива и втора сюжетна линия. А именно домът До’Урден, който побеждава своя вечен противник, а именно династията Хюнет. Ала след тази победа матроната Малис ще трябвя да спечели благоразположението на Лот – кралицата на паяците. Единственият начин да бъде угодено на Лот е като бъде намерен и убит предателя Дризт. След неуспех матроната е решена да пожелае най-ценният дар от Лот, Зин-Карла – съживяването на мъртавци. С впечатляваща церемония тя успява и получава желаното.Съживява мъртвият Закнафейн, най-добрият повелител на меча в Мензоберанзан и баща на Дризт. Ала Зак е просто едно зомби без никакви чувства и интелект. Единственото, което е запазил това са бойните умения и зададената му цел – да намери и унищожи Дризт.А иззжлежда, че духът на Зак все пак може да се завърне. И така преслдването и битките продължават.Края остава най-интересен и не смятам да ви разкривам подробности от него.
Смея да твърдя, че Салваторе отново е свършил работата си майсторски. Още в самото начало се започва с битка. Боевете не престават и до края на книгата, разбира се има и затишия между тях Е,не е съвсем като автори от рода на Денис Маккирнън, където книгата е “от” и “за” непрестанните кръвопролития. И въпреки това “Изгнание” ми се стори малко по-скучнавата и леко изнервяща за разлика от предшественика си. А за тези, които трудно са издържали до края на “Градът на мрака”, то изгнание може да им се стори още по-изнервяща. (Искам да спомена, че това е моето лично мнение за тази книга, а и за трилогията като цяло,и не задължавам никого с него).
Като цяло ще кажа, че “Изгнание” е приятна книга с прекрасен превод. Вярно “Градът на Мрака” ми допадна повече. Но повечето фенове на Forgotten Realms сигурно ще ги одобрят като еднакво добри. И всеки случай финала на втората книга е доста изненадващ дори за автор като Салваторе.

Убежище

Трилогията заслужено може да претендира за най-добра поредица на 2004та година. Изглежда, че от “Инфо Дар” не спират да ни изненадват с нови книги.
“Убежище” е третата и последна част на историята за героя Дризт До’Урден. Родил се в земите на подземния мрак и осъзнал, че това не е мястото към, което принадлежи мрачния елф Дризт напуска своя роден, бягайки от своите зли събратя. Пробивайки си път през непрастанните интриги и врагове мрачният елф се опитва да оцелее и да намери приятели.
В “Убежище” главният герой вече е напуснал опасните земи на “Подземният мрак” и е излязъл на повърхноста, в земите на “Забравените Царства”. Там Дризт ще трябва за пореден път да се научи как да оцелява и да намира доверени приятели. За съжаление неговата раса бива трудно възприемана от обитателите на повърхоността. Малко по-малко Дризт се опитва да възприеме този нов свят. Приемането му сред хората се оказва бавно и мъчително, изпълнено с кървави сблъсъци.
Забележителното в тази книга е факта, че няма главен злодей. Няма върховна сила срещу, която главният герой да воюва. Дризт До’Урдет се бори единствено за справедливост и по-добър живот. Бори се със себе си и с дилемата дали не е сбъркал, че е напуснал Мензоберанзан.
Любимият герой на многото фентъзи почитатели ще успее да се пребори с ордите от орки, гоблини и всякакви демонични същества изпречи ли си на пътят му Или дали ще намери свой дом и приятели? Е, това ще разберете само ако сте прочетете тази невероятна книга от Боб Салваторе.