Трилогията за Драко

В „Цитаделата” рядко обръщаме внимание на фенфикшъните, освен ако не са наше производство; причината за това е, че най-често те не струват и изобщо не спазват духа на произведението, което ги е вдъхновило (за незнаещите – фенфикшън е творба, написана в света на дадена книга от нейн запален почитател). Някои имат сюжети, които не заслужават споменаване нито в добра, нито в никаква компания, други пък са меко казано семпли като повествование.
Има обаче и такива, които са изключително успешни и сами придобиват фенове. Такива са Threads of Destiny и Revelations, фенски филми по Star Wars направени с доста дръзка технология, такива са е-книгите на Джордж Норман Липърт за Джеймс Потър, синът на Хари, такава е и Трилогията на Драко, за която ще ви разкажа в тази статия.
„Трилогията за Драко” е епично произведение в свят, вдъхновен от този на Дж. К. Роулинг. Тя е създадена от писателката Касандра Клеър във времената отпреди началото на нейната професионална кариера (като автор на „Реликвите на смъртните” и „Адски устройства”) и е публикувана в Интернет в период от шест години. Първата й книга, Dormiens, е написана преди излизането на петата книга „Хари Потър и орденът на феникса” и представя сюжетът такъв, какъвто се развива във въображението на Касандра Клеър, докато Sinister и Veritas, съответно втора и трета част от историята са практически алтернативни на канона от последните три тома на оригиналната поредица.
Историята на Dormiens започва след края на събитията в четвъртата книга, „Хари Потър и огненият бокал”, в един час по отвари, в който Снейп раздава многоликова отвара на учениците си. След нейната консумация Хари Потър и Драко Малфой заменят външния си вид, но после той не се сменя… и никой не може да каже кой кой е в действителност. Като резултат Хари заминава в тялото на Драко към имението на Малфой, където ще се запознае отблизо с това как живее заклетият му противник. Впримчен в тялото на Хари пък, Драко решава да види света през неговите очи. Накрая обаче той и Хърмаяни навлизат в имението, за да развалят ефекта на отварата, но там не ги чака нищо добро. Луциус и Волдемор подготвят ужасна магия, която ще доведе до смъртта на Хари – а играта със смяната на личностите е танц по ръба на бръснача…
Макар и относително безумна като сюжет, Dormiens остава интересен фенфик, макар неговата неканоничност да е покъртителна – Касандра на практика поставя свои очила, през които да вижда света на ХП и му придава съвсем различна разцветка, в която Драко е саркастичен „скрит” герой, озлобен в живота си от отношението на Луциус към него, който пък в тази история е завършен гад. Освен това авторката кръстосва романтично двойките по начинът, по който много фенове го мислеха началото на миналото десетилетие – а именно, че Хари се събира с Хърмаяни.
Продълженията на историята са чудовищни по обем – Sinister е над 900 страници във формат pdf, а Veritas – близо 1 700. Те също така имат и грандиозни, макар и не винаги кохерентни сюжети. Веднъж станали приятели, Хари и Драко научават, че имат и невероятни магически сили, които им позволяват да правят заклинания и без вълшебни пръчки, което ги праща – поне в началото на втората книга – в специално училище за юнаци като тях. Проблемът е обаче, че на пътя им изплува и невероятно силен враг, появил се съвсем отделно от Волдемор – Змийския лорд Салазар Слидерин, който примамва героите в мрачен замък, пълен с ужасни чудовища и черни тайни. За да го победят, Хари, Драко, Рон, Хърмаяни и Джини (която в този фенфик хлътва по Малфой) трябва да пътуват в миналото, за да открият адската – в буквалния смисъл на думата – тайна на злия основател на „Хогуортс”.
В последната трета книга от поредицата се изясняват, дълго-дълго-предълго взаимоотношенията между героите и разбира се, Хари се изправя на финален сблъсък с Черния лорд.
„Трилогията за Драко” е едно доста странно произведение, което и до ден днешен предизвиква противоречиви емоции у феновете. Според някои то е върхът на сладоледа сред фенфикшъните, а има фенове (всъщност, най-често фенки), които го предпочитат пред оригинала. Други я намират за несвързана, безумна история, която на практика изкривява оригинала.
За да се оцени правилно Трилогията, за нея трябва да се имат предвид няколко неща. Първо, тя не е истинска книга, а фенфикшън, публикуван като сериал в продължение на няколко години. Когато се погледне като сериал, Трилогията става по-възприемчива с безкраааайните си сюжети и подсюжети, дългите си дълги описания, загадките, вплетени в други загадки, които се отплесват в трета посока и смазващото количество романтика и майтапи, които често са директни цитати от телевизионни поредици. Когато се погледне като фенфикшън, пък се разбира защо понякога историята е странна и се влачи безцелно страници подир страници. Когато ХП излизаше навремето, практически всички останали поредици бяха в миманса, а феновете се чудеха какво да правят, докато чакат следващата книга. „Трилогията за Драко” очевидно е била такава занимавка, над която да се забавляват и да се смеят и която има и своите силни моменти, напрегнати битки и идеи, които никога не са се случили в оригиналната история поради нелогичност, но всеки е искал да види – това Хари и Драко да правят магии без вълшебни пръчки, да се дуелират с мечове, да се види историята на основателите на Хогуортс, да се борят със Салазар Слидерин, да обикалят смъртоносни лабиринти и така нататък и така нататък. Фенфикът представя и един крайно различен от оригиналния прототип Драко, язвителен и готин, също толкова герой, колкото и Хари и все пак негов антипод.
На кратко, това е една история, писана за забавление. Наистина, получила се е много по-добре от повечето фенфикове, по-добре написана, много по-добре планирана, но не книга – а по-скоро мегафенфикшън, отразяващ годините от една епоха, в която читателите гадаеха какво ще стане в книгите на Роулинг и понякога, ако то не отговореше на очакванията им, оставяха въображението си да ги носи накъдето те поискат. С това дразни, с това и очарова. Със сигурност заслужава да бъде погледнат, дали да се чете от кора до кора… аз лично си го спестих.
А откъде може да го намерите… е, Касандра го изкара от мрежата много преди да пусне собствените си поредици (и с право, фокусът си заслужава да е върху тях, освен оригинални, те са и много по-добри). Но фактът, че четете това ревю, означава, че ако потърсите добре, ще намерите, каквото ви трябва 😉