В периода между 2014 и 2018 “Трансформърс” за известно време изскочи на първо място в класацията ми за любими фантастични поредици, но в годините след това манията ми поотслабна, заради недотам адекватните нови произведения, излезли с нейния етикет. Новият пълнометражен анимационен филм озаглавен “Трансформърс: Първият” обаче има потенциала да я върне обратно там. Това е най-силното произведение от сагата на “Хасбро”, излизало някога и може би най-въздействащата за мен епична фантастика от “Епизод III – Отмъщението на ситите” насам.
На далечната планета Кибертрон живеят трансформърите – раса от разумни роботи, принудена да се крие под Земята и да копае за мистичния Енергон, чието количество е намаляло значително след изчезването на митичната Матрица на Лидерството. Орион Пакс е миньор, който се бунтува срещу съдбата си, а неговият най-добър приятел Д-23 е принуден да търпи глупостите му. След поредния гениален план да се включат в състезание срещу роботите, които за разлика от тях имат когове за трансформация, двамата биват пратени на най-долното ниво на планетата, където попадат на бъбрив жълт робот, изглеждащ не съвсем с всичкия. Там обаче Орион открива координатите на изчезналата Матрица и заедно с двамата си приятели и красивата Елита, която му има зъб, тъй като също е пострадала от инициативите му да бъде герой, тръгва на опасно пътешествие. Това, което ще открие обаче е, че целият му живот е една лъжа…
Трейлърите на филма сериозно ме бяха притеснили, че “Парамаунт” са направили комедия, но макар забавните моменти да ми има, това е старомодно фентъзи приключение с трогателни герои и страховити злодеи, както и за понякога много тънката граница между тях. Противно на очакванията ми, Орион е направен страхотен, като даже бих казал, че това е дефинитивният Оптимус, който съм гледал. Бъмбълби е представен оригинално, като първоначално изглежда като шута на компанията, но накрая се превръща в смъртоносния боец, който познаваме от игралните филми. Елита е красива и симпатична и по нещо напомня робо версия на Хърмаяни от “Хари Потър”, като отново опроверга опасенията ми, че няма да я харесам.
Злодеите са изградени великолепно. Сентинел е завършената отрепка, чак съм изумен, че в детска фантастика може да се предаде злодей от такъв типаж, какъвто мисля се среща твърде често в нашата родина, може би в не толкова екстремен вид, все пак. Квинтесоните, които са скритата сила зад него са чудовищни и носят зова на Лъвкрафт с присъствието си, а корабът им кара звездните разрушители от Star Wars да изглеждат като лодки за разходка в Ахтопол. Разбира се, звездата сред отрицателните герои е Мегатрон, първоначално момче, което спазва старателно правилата, но лишено от тях загубило морален компас, за да се превърне в чудовището, познато ни от другите произведения в сагата. За мен конфликта между него и Оптимус е по-убедителен от този на Анакин и Оби-Уан в “Епизод 3”, просто е построен по-интересно в драматургичен план.
Технически филмът е брилянтен. Анимацията е изумително красива, битките са най-епичните, които може да се направят с трансформъри, музиката на Брайън Тейлър от “Трансформърс Прайм” удря право в емоциите, както всъщност и целият филм, особено във финалния си етюд, когато се случват големите обрати. За съжаление той идва само година след злополучния “Възходът на зверовете” и приходите му не са такива, каквито заслужава, което вероятно ще попречи на евентуалните продължения, но и като самостоятелен епизод, “Трансформърс: Първият” може да послужи за идеалното прелюдие на която и да е история за роботите под прикритие, разказвана някога. Това е върховният шедьовър, който феновете на сагата чакахме цял живот.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари