Топли тела

След успеха на вампирската сага “Здрач” куцо, кьораво и сакато тръгна да имитира Стефани Майър и така за известно време книжният пазар бе наводнен от имитации на поредицата й, повечето от които лишени от каквито и да е било литературни достойнства. След по-успешните примери обаче е романът “Топли тела” на младия писател Айзък Мериън, който разчупва познатата схема като заменя привлекателния вампир със зомби и разказва историята си не от гледната точка на изгубила ума и дума от поредния чаровен немъртъв кифла, а от тази на самия върнал се от гроба и жаден, в случая за плът, труп.
Р е зомби, което живее като повечето от останалите зомбита – в постоянно настояще, без спомен за миналото си на човек или перспектива за бъдещето си. Основната му цел е да утоли глада си с човешко месо и затова той напада заедно с останалите зомбита де що свари живи хора. Сред тях е и Пери, момче, изгубило вяра в смисъла на живота сред дългата борба с немъртвите. Единственото, което му е останало е любовта към красиво момиче на име Джули и тя се предава от изядения му мозък на Р. Постепенно човешкото се събужда в зомбито, което скрива девойката от своите събратя и започва постепенно да мисли за това как е стигнало до ужасното си състояние. Накрая в мъртвецът се събужда любовта и той решава да помогне на Джули да се прибере у дома си, при живите, независимо, че баща й е безмилостен генерал, който първо би го застрелял, а после задавал въпросите. Той обаче далеч не е единственият проблем на Р. Зомбитата се управляват от скелита – мъртъвци, от които са останали само кости. За тях любовта е анатема и заплаха за абсолютната им власт. Те ще направят всичко възможно, за да спрат Р и любимата му – а на тяхна страна е и злото, останало в душите и на живите…
Получих “Топли тела” с автограф от автора Айзък Мериън при посещението му в България по инициатива на “Артлайн”, но като пълен гад оставих книгата настрани и се отдадох в четене на “Уорхамър” и Саймън Р. Грийн. Ваканцията на морето обаче ми даде повод да изляза от руслото и най-после посегнах към книжката, като не съжалявам ни най-малко. Самата Стефани Майър е похвалила младежа за свършеното, добавяйки, че не е очаквала да се развълнува толкова от съдбата на зомби. Аз също не го очаквах, но истината е, че Мериън е изградил много силен роман, чиито сюжет и послание са вдъхновени от песента “Imagine” на великия Джон Ленън. Това му позволява да излезе от сковаващите рамки на паранормалния романс и да разкаже история за това какво ни прави хора и какъв е смисълът от живота ни на земята. Посланието може да се стори наивно на някои, но в едно съвремие, разкъсвано от войни и предателства, надхвърлящи фикцията, то ми дойде твърде навреме. Препоръчвам книгата за всички, които търсят един нестандартен поглед към зомбитата.
Книгата е адаптирана и на игрален филм с участието на Никълъс Хулт, който обаче все още не съм гледал. Съветвам ви да постъпите като мен и първо да дадете шанс на литературния първообраз. Струва си.