Стоте

Ето че настъпи и денят за поредното ревю в Цитаделата като този път сме решили да ви зарадваме с един доста хубав сериал от съвременното американско кино, който грабна моето внимание в началото на тази година. Стоте е пост-апокалиптична фантастика, която излезе на малкия екран преди цели десет години, но кой знае защо едва чак сега се появи по каталозите на Нетфликс. Поредицата се състои от седем сезона, като последният беше заснет през 2020 година, след което от американската телевизионна компания CW обявиха, че не планират осми сезон. Затова реших това ревю да е сборно. Продукцията е базирана на едноименната young adult книга с автор Кас Морган, възпитаничка на Оксфорд и Браун, която нашумя на световния пазар именно с тези си книги. Сериалът е дебют за талантливия американки режисьор Джейсън Ротенберг, който е направил едно много добро представяне и отлично е запомнил урока, който повечето сериали в днешно време отказват да научат – слез от влака докато е време. Но това, на което най-сериозно ще наблегна в това ревю е посланието на Стоте, което днес звучи по-актуално отвсякога.

Изминали са 97 години от Последната война, в която ядрените сили са опустошили нашата планета с оръжията си, а малкото оцелели хора са се оттеглили в американската орбитална станция Кивот, откъдето десетилетия наред наблюдават състоянието на Земята с надежда един ден отново да се върнат на повърхността й. След като последните хора, които помнят живота на Земята умират, техните наследници, родени и израснали в Космоса създават строго централизирана система на управление, начело с Канцлер и Съвет, които си поставят за цел да продължат съществуването на човечеството. С въвеждането на железни закони, много скоро животът на Кивота се превръща в космическа диктатура, където почти всяко престъпление се наказва със смърт, без значение от възрастта или годините на тези, които са го извършили. Близо век след ядрения апокалипсис, най-добрият учен на Кивота – д-р Аби Грифин споделя на Канцлер Телоний Джаха кошмарно разкритие – космическата станция бавно умира тъй като въздухът, съхраняван в продължения на години вече е на изчерпване. Но вместо да уведоми жителите на Кивота за ставащото, Съветът решава да го скрие от тях за да не рискува безредици, издавайки декрет, че всеки който знае и наруши тази тайна ще бъде екзекутиран.

Малко преди нещата на Кивота да ескалират, д-р Грифин представя на вниманието на Джаха и Съвета амбициозен план – да изпрати малолетните затворници, които очакват смъртните си присъди в Кивота на Земята, оборудвани с метални гривни и детектори за да видят дали планетата отново е обитаема. На това се противопоставя военния министър на Кивота Маркус Кейн, който предлага на Канцлера насилствено изтребване на възрастната част от населението с цел повече въздух за по-младите. След като Съветът гласува за плана на д-р Грифин, полицията на Кивота осъществява тайна операция, с която освобождава от затворите десетки тийнейджъри – престъпници и ги затваря в огромен космически кораб, който спуска на Земята. Когато пристигат на повърхността младежите с изненада откриват, че няма и следа от радиацията, а природата на планетата е все още непокътната. Те късат всякакви връзки с Кивота и решават да основат своя държава, чиито естествен лидер става младият анархист Белами. Но много скоро децата разбират, че са направили огромна грешка, обръщайки гръб на бившия си дом – под на вид безобидното було на планетата се оказва, че тя е населена с уродливи същества и човекоподобни племена, които много отдавна са решили, че те са новите господари на Земята след като човечеството се е провалило да я опази от ядрена война.

Моята оценка за Стоте е изключително висока тъй като за мен – в много отношения – този сериал е много по-стойностен от прехвалените Игри на Глада. Начинът, по който е изграден всеки един образ в този сериал е много добър, защото масовият герой не е „претопен“ в колектива, а Ротенберг се е постарал всеки да има свои уникални качества, които оставят на зрителя избора да прецени дали става въпрос наистина за герой или за злодей. Особено позитивен аспект от сюжета е постоянно действащата в сюжета дилема на затворника, която поставя хората в различни ситуации така че да може да видим които са най-добрите/лошите качества на нашия вид. Много филми правят това, но Стоте го показва по изключително зрелищен и ефектен начин, който не може да не докосне всеки, който сериозно е реши да даде шанс на този сериал. И разбира се – най-важната поука от Стоте е и онова, което поколения американски президенти повтаря от момента, в който ядреното оръжие става фактор в глобалната политика – че ядрена война не може да бъде спечелена и затова не трябва да бъде водена.

Ревю на доц. д-р Искрен Иванов