Навремето, когато моето поколение бяхме тийнейджъри, повечето фенове на фентъзито четяхме в захлас книгите за Warcraft. Предполагам, че съвременните хлапета са така с тези за Minecraft. И макар те да са по-млади от обичайната възрастова група читатели на Цитаделата, аз лично винаги съм бил добре настроен към новите мании и не се вкопчвам изцяло в старите, макар да държа на тях.
Ама за книгата.
Ghast in the Machine (не, няма грешка, не е Ghost) продължава поредицата Woodsword Chronicles на Ник Елиопулос. В нея Джоди подозира брат си Морган и останалите им приятели, че вече не искат да си играят с нея, тъй като не идват на сесиите във виртуалния свят на „Майнкрафт“ и си измислят извинения, които не издържат проверка. В това време всички нови технологии, въведени в училището от преподавателката по наука, започват да се държат странно, а през смартфоните се виждат враждебни мобове, включително страховития Пагубник. Във виртуалната реалност пък порталите към Пъкъла никнат като гъби след дъжд. За да разберат загадката, Джоди и останалите отново ще трябва да се съберат и да разберат кой е страховитият Крал на призователите…
Това е най-доброто томче от поредицата досега. Прави ми впечатление, че Елиопулос много търпеливо е планирал серията си, така че всяка следваща книга да надгражда предишната, а сюжетът постепенно да се разгръща, при все динамичния стил, съчетан с великолепни илюстрации в духа на играта, този път дело на Алън Батсън. В резултат томчетата стават все по-интересни и обещават епични последни две части, като междувременно остават още немалко гатанки за разплитане.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари