PROJECT SILVERFISH – Бюджетен S.T.A.L.K.E.R. с хуманоидни влечуги
…момент, момент, момент, не става въпрос за фърита! Или поне, не става въпрос само за това. (Отделно, като се говори за рептилии, правилният термин е скейли /scalie/. Дааа, вече отидохме в too much info територия.)
Инди разработчиците на видеоигри напоследък масово тъпчат по едни и същи коловози, както големите студия: гонят популярни тенденции, сляпо копират игрови механики, пренебрегват дългодишни открития в бранша и така нататък. Като цяло, днешният геймър е залят от океани от заглавия, но огромна част от многообразието представлява предъвкан талаш. За щастие, бисери все още могат да бъдат открити в тези разплути води и понякога някой хваща нещо оригинално, което всъщност е добре забравено старо, добавя собствените си идеи към формулата и резултатът представлява творение, достойно за внимание.
Плюс скейлита.
Независимо дали имате интерес, завишен или другояче, към разните там специфични онлайн субкултури – и независимо от какъв характер – днешното ревю разглежда една игра, която произхожда от тези екзотични среди, но представлява идейно завършен продукт, стъпващ уверено върху собствените си качества и съответно се издига над статута на нишово заглавие, способно да забавлява щураци и “нормита” поравно.
Когато човещината пак липсва
Подобно на The Signal from Tölva, човечеството отново е почти изчезнало в Project Silverfish. Хронологията на играта разказва как нашият вид е просперирал столетия наред, овладял е космоса (позната картинка, нали) и е довел епохата на трансхуманизма, обаче в един момент, опа, катастрофа. Защото всичките си постижения човечеството дължало на Глатера (на англ. Eather, което е словосъчетание от думите eat – “ям, изяждам” и ether – “етер”). Глатера предоставял огромни количества енергия, способна да бъде използвана за всякакви фантастични цели и устройства, обаче добивът и рафинирането му отваряли дупка в самата тъкан на съществуванието, заплашвайки целия свят. Човечеството обаче разбрало твърде късно за този проблем (отново – позната картинка…) и в един момент се случило събитието, наречено Прагът (The Threshold). Прагът изтрил девет десети от човечеството, а останалата една десета почти изцяло полудяла и се дестабилизирала като материални същества.
Тази космическа катастрофа обаче не засегнала т. нар. Наследници (Inheritors) – раса от хуманоидни гущери, които били създадени от хората да бъдат слуги и да вършат робски труд. Наследниците получават наименованието си именно защото те наследяват света след краха на човешката цивилизация.
Оцеляват обаче и достатъчно хора, за да създават проблеми; сега те са наричани пост-човеци, защото Глатера ги е променил завинаги и не могат да оцеляват без него. Появяват се и Феи (Fae), чудовищни проявления на чист Глатер, които допълнително усложняват картинката. Самият Глатер пък е все така необходим за макро-функциите на обществото и въпреки тъмната му природа, различни групировки продължават да го добиват, с риск да предизвикат още по-страшен Праг от предишния… когато може никой да не оцелее тогава.
Добре дошли за пореден път в Зоната
Действието се развива в Западна Каркоза (West Carcosa) сред Забранената зона (the Exclusion Zone), където някога е бил регионът с един от най-големите добиви на Глатер в света. Различни групировки действат и държат под контрол различни части на Зоната, като най-голямо влияние имат въоръжените сили на NFTA. Зоната също така е пълна с чудовища, аномалии, зли Феи, въоръжени бандити, опасни подземия и прочее хубави неща. Тук вдъхновението от S.T.A.L.K.E.R. поредицата си личи ясно и който е цъкал тези игри знае за какво иде реч.
Project Silverfish обаче блести с желанието си не просто да изкопира премиса на “Пикник край пътя”, а да изгради собствена вселена върху култовата концепция. Уж всичко се развива на Земята и обитателите така наричат своя свят; обаче като погледнете глобалната карта в играта, виждате че континентите нямат нищо общо с нашата реалност. Няма и никакви исторически препратки; вместо това историографското и социо-политическото светостроене – колкото и оскъдно – е изцяло оригинално. Тоест, следва да говорим за алтернативна фантастика.
Две супер-сили воюват помежду си – North Free Trade Alliance (NFTA) vs. Eastern Defense Pact (EDP) – като едните представляват бивша демокрация, пропаднала до олигархична плутокрация, а другите не е ясно какви са, но поне на теория са по-свободни, защото дават на Наследници да участват тук-там в правителствените структури. Междувременно, различни корпоративни магнати кроят планове и заговори зад кулисите, търгуват тайно с всички фракции и изобщо се вихрят не като пета колона, а направо като шеста.
Всичко това обаче остава твърдо на заден план по време на игра. В Зоната вашите непосредствени нужди се свеждат до оцеляване и внимателен подбор на съюзници и врагове. Големите интриги текат на световната сцена, но вашата гущерова муцуна е забодена в търсенето на глатерови артефакти и изплащането на непосилни дългове, придобити в миналото.
Аномални престрелки
Започвате играта като си правите собствен Наследник, или изберете някой от шестте пре-генерирани персонажа. Имате и допълнителни настройки, с които да нагласите колко трудно да ви е преживяването. (Играта е трудна; тук няма лесни режими, само опции, вариращи от предизвикателни до мазохистични.)
След като си създадете аватар, озовавате се в Западна Каркоза без церемонии. Има един рехав туториал – незадължителен при това – и толкоз. Разполагате с оръжие (при късмет), шепа предмети и малко стотинки в джоба. Оттук насетне е ваша отговорност да си намерите по-добра екипировка, да вършите поръчки за различните фракции и постепенно да изследвате Забранената зона.
Първата ви критична задача е да си намерите читава броня. В играта се умира адско лесно, като в живия живот: два-три куршума да гризнете или ако ви се нахвърли див звяр отгоре и ‘айде, зареждане на последния запис. Кръвта ви не се регенерира автоматично, тъй че за всяко нараняване трябва да ползвате превръзки и аптечки, което пък ви бърка в джоба – т.е. грешките тук буквално струват пари. Трябва да мислите и за изхранването на аватара ви. Макар да не можете да умрете от глад, ако вашият Наследник е твърде гладен, няма да може да регенерира кръв изобщо. За щастие, можете да ловите различни диви животни от местната фауна, както жаби и буболечки (влечуго сте, нали помните?) и да ги готвите на лагерни огнища, разхвърляни по картата. Можете да събирате и ядете гъби, но тях ви препоръчвам да ги запазите за един от тайните търговци в играта.
Освен разхождане по картата, основната игрова механика са престрелките с врази и чудовища. За целта, играта разполага с огромно количество оръжия: пистолети, пушки, картечници, снайпери, вкл. и ракетомети, а също така и хладни оръжия като ножове, гаечни ключове, палки, саби и прочее. Вторите препоръчвам да ползвате само в краен случай или ако знаете какво правите. Освен по структура, оръжията са групирани и по калибър амуниции, тъй че трябва да преценявате колко и какви патрони да носите на експедиция; иначе можете да останете “на сухо” в напечена престрелка. Отделно, точният мерник е важен; всеки пропуснат изстрел струва патрони, а те струват пари, а парите трудно се придобиват. Отново – грешките струват пари.
Всъщност това е централната философия на играта. Не е достатъчно да оцелеете – трябва и да просперирате във враждебната Зона, ако искате успешно да стигнете до финала. Налага се да развиете тънък усет за преценка на рискове: струва ли си да пуцам тоя военен патрул? Мога ли да убия това чудовище с шоковата палка, вместо с пистолета? Имаше аномална буря, сега Черното езеро е пълно с артефакти, ама нямам аптечки? Да продължа ли да влача тоя багаж до търговеца като охлюв, или да изхвърля част от плячката, за да се приютя преди падането на нощта?
Обобщено, Project Silverfish възнаграждава търпението, внимателната преценка и придобитите умения, точно като в S.T.A.L.K.E.R. Подобно на емблематичната украинска поредица, и тук усилията с течение на времето биват възнаградени. Когато намерите по-мощни оръжия и по-яки брони, определени сблъсъци ще станат тривиални; постепенно ще се накичите с артефакти, ще бягате по-бързо, ще скачате по-високо, ще можете да се предпазвате от щети и тн. Няма вдигане на нива и бухане на статистики – прогресът става индиректно, чрез прилагане на уроци от грешки, чрез изграждане на арсенал за справяне с всяка ситуация и чрез натрупване на щедри количества припаси за планирани рейдове.
Зоологическа градина
Съвсем накратко за фракциите и чудовищата:
NFTA – познатите вече военни, които формално държат Зоната под контрол и играят ролята на основни антагонисти (освен ако не играете на тяхна страна; тогава всички останали фракции ви мразят)
Insurrection – отцепническа групиворка от NFTA, която се стреми да превземе властта за собствени цели; втората вражеска фракция по подразбиране
Freelancers – класическите сталкери; неутрална фракция, чиято основна цел е да намира артефакти в Зоната и да ги продава навън
Revolution – комунистически бунтовници, които искат да прогонят военните от Зоната и да спрат производството на Глатер за доброто на света
Loners – бандити и прочее асоциални индивиди, странстващи сами или в малки групи; винаги враждебни и често добре въоръжени
Cultists – мистериозна религиозна секта, която боготвори Глатера и Феите, които произлизат от него; силно подозрителни към всички останали; носят фантастични оръжия, ползващи Глатер за амуниции.
Всички фракции са съставени от Наследници, с изключение на военните, които имат пост-човеци в своите редици и култистите, които са съюзени с различни Феи.
Пост-човеци – оцелели хора от пред-Праговата епоха, представляващи жалко подобие на интелигентни същества, търсещи Глатер, за да продължат да съществуват; повечето от тях служат на военните, но на места се срещат тълпи от озверели цивилни
Феи – свръхестествени чудовища, призовани от концентриран Глатер, които варират по сила и външен вид, но всичките имат страховит и често гротескен външен вид; интелектът им също е разнороден, като шепа от тях представляват пълнокръвни персонажи, вместо кръвожадни зверове
Роботи – различни изкуствени конструкти бродещи из Зоната, построени неясно от кого; често бъркани с Феи заради странният им и плашещ външен вид; Insurrection понякога ползват роботи за щурмови бойци
Диви животни – елени, прасета, диви кучета и прочее оцеляваща фауна сред Зоната; първите са пасивни и бягат при контакт, останалите нападат щом зърнат плячка.
Технически данни
Project Silverfish е дело на един-единствен разработчик, Siris Pendrake. Разбираемо, това ограничава възможностите за детайлност откъм аудио-визуален характер. Играта използва множество готови ресурси за дизайна на нивата, предметите и дори враговете си, но за сметка на това го прави по интелигентен и креативен начин. Въпреки занижените полигони – или може би благодарение на тях – атмосферата е върховна: потискаща, угнетена и меланхолична, досущ като в S.T.A.L.K.E.R. Всичките чудовища до едно изглеждат оригинални и плашещи и гарантирано ще ви стреснат първия път когато попаднете на всяко от тях. А вероятно и следващите няколко пъти.
Саундтрака и звуковите ефекти са оскъдни, но са подбрани с перфектен професионализъм, което е рядкост за инди сцената. Оръжията, разбираемо, получават подобаващо внимание и всяка пушка и пистолет звучат отчетливо и често могат да бъдат разпознати само по изстрелите си. (Ако имате добри слушалки или колонки.) Различните Наследници комуникират по свой начин – военните си предават позивни и кодове, бунтовниците подмятат шеги, свободните наемници се оплакват от времето и тн. – което също прави тяхната идентификация възможна дори само по звук.
Поради скромната си графика, играта няма големи системни изисквания, което е добре дошло във времената на скъп хардуер и труднонамираеми компютърни части. Стабилността е феноменална, върви изключително гладко и не помня да съм имал нито един краш за десетките часове, които съм прекарал в околията на Западна Каркоза.
Финал
Project Silverfish все още е в етап на ранна разработка (Early Access). Тъй като се прави само от един човек, вкарването на ново съдържание става бавно и спорадично – макар че създателят се надява играта да е завършена догодина по това време. Но дори така, съдържанието, което в момента е налице, е повече от достатъчно да предостави забавление дни наред – Зоната е пълна с тайни и странни феномени, очакващи разкритие.
Горещо препоръчвам играта на феновете на шутъри, както и на феновете на нечовешки протагонисти. Качествена ксенофикция трудно се намира сред видеоигрите и Project Silverfish е отличен пример за заглавие, което не просто предоставя извънземна гледна точка, ами и еталон за цялостен гейм дизайн и визия. Това не е просто поредният клонинг, а оригинален проект, вдъхновен от титаните в жанра.
Дерзайте! Зоната ви зове!
(И не, нямам представа защо играта е наречена “Проект гъгрица”.)
Ревю на Дрейк Вато
Последни коментари