Силата на Фентъзито – В неговата традиция

Вече дълго време един от водещите жанрове в книгопечатането е фентъзито. По пътеката, утъпкана от проф. Джон Р. Р. Толкин и “Властелина на Пръстените” тръгнаха автори, които впоследствие станаха легенди – Тери Брукс, Дейвид и Лий Едингс, Реймънд Фийст и много други. Покрай магическия стил профуча и най-известната книга в света днес – “Хари Потър”. Но това не е всичко. Непрекъснато се появяват нови и нови автори, които привличат все повече фенове – Робърт Станек, Гарт Никс, Кристофър Паолини.
Но къде е тайната на всичко това? Какво кара хората да прелистват книгите с дракони и магии?
На първо място това е възможността човек да избяга от сивото, задушаващо ежедневие, което го мачка все повече и повече със своята бездушност и рутина, свеждащи човек до нещо слабо различаващо се от впрегатното животно. Във фентъзито, читателя се издига над всичко това, потъвайки в красиви и завладяващи светове, които, ако не по-истински, са със сигурност по-красиви и по-благородни от нашия.
На второ място иде вълнението. Колко ли много читатели са изпитвали неповторимото усещане трескаво да прелистват страниците, търсейки участта на любимия си герой, който за пореден плът се сблъсква с нечествита гадина, изпълзяла от някоя пъклена бърлога?
На трето място иде уютната атмосфера. В нашия вонящ на киселинни изпарения свят под удобство се разбира новата S-класа на “Мерцедес”. Но във фентъзито ние заедно с главния герой протягаме ръце към игривите пламъчета на лагерния огън, заедно с него затаяваме дъх пред гледката на величествени дворци, достигащи небесата или дракони, разперващи криле, които спокойно затъмняват слънцето.
На четвърто място е любопитството ни към непознатия свят, който авторът ни разгръща и който преброждаме, докато разлистваме страниците на книгата.
И на пето място иде традицията на жанра. Това е стара, древна традиция, завещана ни още от преданията, шепнещи се край камината. Това е традицията на приказното, която ни запознава с вечни теми и сюжети като битката на мрака и светлината, възмъжаването и идещото с него опознаване на света, приятелството… Някой би казал, че класическите фентъзи-сюжети, като например този на младия сирак, откриващ своето наследство и борещ се с черни магии вече е клиширан, но този някой е човек, неуспял да усети магията на фентъзито. Именно със своите вечни истории то гарантира оригиналността на авторите, тъй като ги кара да се съсредоточават и да изпипват детайлите в своите книги, от които пък си личи почерка на големия автор.
А на нас ни остава да изживеем магията.