“Рога” на режисьора Скот Купър и продуцента Гийермо дел Торо е интересно измислено съчетание между социална драма и филм на ужасите, чиято реализация за съжаление не се получава на нивото, на което е идеята, а това е може би причината около този хорър да не се шуми толкова.
След дълги години преподаване в Калифорния, една учителка се завръща да преподава в родния си Орегон, щат, измъчван от затварянето на въглищните мини и търговията с наркотици, предизвикала опиоидна криза. Сред учениците й е и малкият Лукас, едно затворено и притеснително момче, чиито страшни измислени истории и смущаващи рисунки събуждат у учителката спомени от собственото й нещастно детсгво.. Тя не знае, че преди три седмици бащата на Лукас е бил нападнат от тайнствено същество в мина и вече не излиза от дома си, а синът му носи за храна убити животинки. Надушила, че става нещо нередно, жената сигнализира на директорката в училището за притесненията си, а пък тя отива до дома на Лукас, за да говори с баща му. Но това, което я очаква там е неописуемо…
“Рога” има всичко необходимо, за да бъде добър хорър – интересен контекст на кризата в САЩ, красиви гледки, заснети в Британска Колумбия, добри актьори, влизащи чудесно в ролята на обикновени хора, впримчени в капана на абсолютното зло, както и класическа индианска легенда. За съжаление обаче крайният резултат е много объркан и недобре реализиран – темите са нахвърляни, без да се влиза в дълбочина в тях, темпото е твърде мудно, страховитите сцени започват сравнително късно и финалната битка е смехотворна. Вярно е, че Гийермо дел Торо е само продуцент на историята, която е адаптация на разказ (не е ли много цял филм по разказ?), но все пак би трябвало да внимава повече върху какво поставя името си.
Като цяло този филм се очертава като неособено сполучлива реплика на “Гробище за домашни любимци”, където легендата за Вендиго беше разработена далеч по-добре. Аз обаче ще продължа да си чакам адаптация на Edgewise от Греъм Мастертън, може би най-добрата история за тези колоритни същества. Този филм определено не ми начеса крастата за тях.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари