Приключението “Ехнатон”
Приключението “Ехнатон”, първа книга от поредицата на шотландския писател Филип Кер “Децата на лампата” излезе на български език преди доста време /благодарение на ИК “Бард”/ и почти веднага се озова в ръцете ми, но успях да я дочета съвсем наскоро. По-добре късно, отколкото никога, както се казва, защото противно на първоначалните ми впечатления отпреди няколко месеца, книгата се оказа доста добра.
Главни герои в историята са 12-годишните близнаци Джон и Филипа /явно мотивът от приказката “Братче и сестриче” остава много силен и до ден днешен/. Макар да са близнаци, те не си приличат особено външно, макар да мислят по сходен начин. Джон и Филипа са умни, схватливи деца, леко се дразнят помежду си и живеят в доста богато семейство със своите невероятно умни домашни любимци – два ротвайлера. Живота им не е точно безинтересен, но претърпява рязък завой в мига, в който им израстват мъдреците. По време на операцията при зъболекар двамата сънуват своя чичо от Лондон, Нимрод, който настоява да отидат при него. Противно на логиката, майка им се съгласява и Джон и Филипа скоро се озовават при екцентричния им роднина, който им разкрива шокираща истината. Близнаците не са хора, както са си мислели, а джинове, създания от магически огън, които могат да изпълняват желанията на хората! Сега Нимрод трябва да ги отведе в Кайро, където официално ще бъдат посветени в своето битие на джинове. Столицата на Египет обаче гъмжи от враговете на добрите джинове – ифритите на злия Иблис. Те търсят отдавна загуленото съкровище на фараона еретик Ехнатон, успял в древни времена да зароби десетки джинове на своята воля. Ако тези десетки джинове бъдат събудени за да творят лош късмет, тогава съдбата на човечеството и целия свят ще бъде поставена на карта…
Началото на Приключението “Ехнатон” е доста мудно и затова когато преди време започнах книгата, аз я зарязах. Когато обаче я продължих това лято, тя ме грабна като същински джин и ме понесе сред страниците си. Книжката е оригинална, интересна и забавна, героите са готини и сладурски, а местата, в които отвеждат читателите са интересни, екзотични и разнообразни – от египетските пустини до снеговете на далечния север. Автора майсторски е впел арабските приказки за джинове с легендата да Ехнатон, фараона еретик. Препоръчвам “Децата на Лампата” на всички фенове на “Хари Потър” и “Тайните на Безсмъртния Никола Фламел” и се надявам “Бард” скоро да издадат и продължението на книжката – “Синия джин на Вавилон”.
Последни коментари