Полунощ в стаята на сенките
Нора Робъртс е известна с преплитането на криминале с любовни романи. Напоследък обаче, тя започна да твори и в други различни жанрове като хорър и фентъзи. Днес ще ви запозная с един нейн труд, който хвана окото ми със стилната корица и страховито заглавие. Когато прочетох за първи път заглавието „Полунощ в стаята на сенките” си помислих, че ми предстой пътешествие из свръхестествения свят на духовете. Но дали очакванията ми се оправдаха?
Всичко започва когато Диклън-отказал се от правото мъж, купува старинна къща с голяма история. Разположена около блато и покрита от мъгли, той се чувства странно привлечен от красотата й. И така, той се заема с ремонта й. Но дори не подозира, че той не е сам в къщата. Спомените, от пребиваването на богаташката фамилия Мане, в къщата все още са живи. Вратите се отварят и затварят сами, а бебешки плач кънти из нощната тъма.
След като се запознава с красивата Лена и баба й Одет, мъжът най-после разбира за ужасните неща случили се някога в тази къща. Но той не желае да я напусна, както са направили предишните й собственици, уплашени от бродещите души. Той решава да доведе до край, битката със духа и да се гмурне в неговата мрачна обител.
Признавам си, наистина описанието изглеждаше интересно. Вълнуваща история за призраци търсещи отмъщение, заради несправедливата към тях съдба. И първите сто страници от книгата наистина оправдават този сюжет. Но какво става след тях? В останалите 219, нещата леееко се разминават от очакваното. Естествено любовта играе главна роля в романа, но лично според мен, можеше да е предадено по доста по нежен и обаяталене начин. Не искам да говоря за някои сцени, на които мястото изобщо не им беше в този роман, водещ се за хорър. Краят също не беше кой знае какво, и може би дори ме разочарова.
И макар да имам доста критики към романа, не мога да кажа че е лош. Той има добра атмосфера, солидни основи на героите и някои поуки, на които ако дадете шанс, няма да останете разочаровани.
Последни коментари