Нещата, на които не ни учат в училище

Отвреме-навреме в “Цитаделата” става чудо и се появява ревю на книга, излязла – а в случая и написана – на родния ни български език. В случая се спрях на “Нещата, на които не ни учат в училище” от Емил Конрад. Независимо, че е далеч от фентъзито, тя се превърна в любимо четиво за младите хора и събра хиляди тийнейджъри в книжарниците, което само по себе си заслужава респект. Естествено, успехът предизвика и редица хейтърски коментари. Аз обаче имам инстинкт да правя напук на хейтърите от малък, пък им съм ял същата попара, когато издадох книгата си “Хрониките на Ралмия” затова не просто прочетох, ами си и купих книжката на Конрад, който въпреки името си е наш автор.
Какво намерих в нея? “Нещата, на които не ни учат в училище” е колекция от дванайсет кратки есета, в които авторът Емил Конрад, набрал популярност с поредица видео клипчета в Интернет, ни представя свои размисли за живота на теми като лъжата, иронията, наркотиците и смъртта, оставена за десерт преди отворената тринайсета глава, която читателят трябва да попълни за себе си. Във всяка от главите правят впечатления две неща:
~ Първото, което е лесно доловимо е иронията и чувството за хумор, които подправят темите и са направили автора толкова популярен още от клипчетата му в YouTube. Докато човек плямпа обаче е по-лесно да е забавен, отколкото когато пише, затова Емил Конрад заслужава похвала за това.
~ Второто е чувството за фрустрация към баналностите на живота, която измъчва всеки млад човек при израстването му. В плюс е това, че то е предадено без употребата на думи като “баналност” и “фрустрация” 😉 Това обаче не му е попречило да засегне все болни за всеки тийнейджър теми и да каже между бъзиците и някои важни неща, макар на моменти Конрад да е можел да задълбочи и повече.
В заключение мога да кажа, че книжката си заслужава успеха – приятно, симпатично четиво, което се надявам да насочи вниманието на тийнейджърите и към други заглавия, като например фентъзитата за Пърси Джаксън, също издавани от “Егмонт” 😉



Последни коментари