Може би наистина най-великият

Да се сравняват състезатели от различни епохи е трудно, а от отделни дисциплини още повече. И въпреки това, ако трябва да кажа кой в момента е най-великият автомобилен пилот в историята, мисля, че няма да е пресилено, ако отговоря Себастиан Льоб.  И след осмата му победа в рали “Монте Карло” и четвъртата в Състезанието на шампионите тази зима, мисля, че след като от толкова време Ви бръмча за моторни спортове, е редно да го представя и в Цитаделата.

Себастиан Льоб е роден на 26-ти февруари 1974-та година в Агно, Франция. Още от малък той е привлечен от спорта, като става гимнастик. В тази красива дисциплина той четири пъти печели титлата на Елзас, представя се добре и в шампионата на цяла Франция. Бъдещето му обаче е другаде – хората, които познават младежа са впечатлени от безразсъдния му стил на каране, който обаче не води до грешки. През 1998-ма той се записва за участие в купата “Ситроен Саксо” и година по-късно става шампион. Талантът му бива забелязан от Ги Фреклен, шефът на отбора на “Ситроен” в Световния рали шампионат и той записва младия Себ в първенството за младежи. Льоб доминира и тази дисциплина с пет победи от шест състезания през 2001-ва година, а в рали “Сан Ремо” се пуска при асовете и остава втори зад ветерана Жил Паници, също със “Ситроен”.

В този момент става ясно, че в автомобилния спорт се е появила нова звезда, талант с уникални умения.

През 2002-ра година Льоб започва да кара сериозно в Световния рали шампионат, като “Ситроен” се пускат в седем старта. Елзацесът печели още в Монте Карло, но бива наказан и успехът в крайна сметка остава за Томи Макинен, друга легенда на рали спорта и четири пъти световен шампион. Льоб обаче печели първата си победа в рали Германия, а през 2003-та година се бори за титлата, като побеждава в Монте Карло, Германия и Сан Ремо. Французинът губи световната титла само с точка от Петер Солберг, но това е последната му загуба за много дълги години насам. В края на годината той триумфира в Състезанието на шампионите – надпревара, изправяща победители в различни първенства по автомобилизъм, като побеждава великия Маркус Грьонхолм – сигнал за това какво предстои.

Между 2004-та и 2012-та Себастиан Льоб печели девет световни титли, което го превръща в най-успешният пилот в рали спорта и водещите първенства на ФИА (световната федерация по автомобилизъм) изобщо. През 2004-та година той доминира с шест победи и шест втори места, постижение, което специалистите сравняват с доминацията на Михаел Шумахер, който по това време печели седмата си и последна титла във Формула 1. През 2005-та той поставя рекорд във WRC (Световния рали шампионат) със седем победи, шест от които поредни. Към тях добавя и нова победа в Състезанието на шампионите – този път срещу многократния победител в “24-те часа на Льо Ман” Том Кристенсен.

През 2006-та “Ситроен” си взима почивка от шампионата, за да подготви следващия си автомобил и Льоб се пуска с частния отбор на “Кронос”. В този момент французинът изглежда почти победим. Съперниците му обаче не успяват да се възползват от това и той печели титлата с точка пред Маркус Грьонхолм. През тази година Льоб поставя и рекорд за най-много победи в ралитата – 27. Но той тепърва ще се увеличава…

2007-ма с новата кола отново има голяма битка за титлата, но Льоб пак побеждава Грьонхолм, а през 2008-ма се справя с младия талант Мико Хирвонен и взима пета титла в ралитата, поставяйки нов рекорд в този спорт. Същата година той печели и за трети път Състезанието на шампионите. 2009-та Себастиян отново е шампион след тежък двубой с Мико Хирвонен, а през 2010-та смазва съперниците си и взима седма титла (колкото Шумахер) с над 100 точки аванс пред финландеца Яри-Мати Латвала, невиждана във WRC разлика. През тази година обаче в спорта навлиза един човек, който ще предизвика доминацията му, а именно Себастиан Ожие, също много талантлив френски пилот.

През 2011-та година Ожие сериозно предизвиква Льоб и се намесва в битката между тях и Хирвонен. Напрежението е голямо, а “Ситроент” са по-склонни да подкрепят ветерана, което кара по-младият Себастиан да напусне отбора в края на годината. Льоб обаче печели осма титла и счупва рекорда на Михаел Шумахер по световни титли на ФИА. През 2012-та година Льоб печели деветата си световна титла, а легендата на автомобилизма Ари Ватанен коментира – “Малко вероятно е тези рекорди някога да бъдат подобрени”. Тогава никой не подозира, че и Ожие, и Люис Хамилтън във Формула 1 ще ги приближат опасно.

През следващите години Себастиян Льоб участва в различни състезания на писта, сред които ФИА ГТ сериите и Световния шампионат за туристически автомобили, където отново кара за “Ситроен”. Льоб печели победи и в тези състезания, но очакваната битка между него и майсторът на този тип състезания Иван Мюлер не се състои заради изненадващата доминация на аржентинеца Хосе Мария Лопес. Може би най-големият успех на Себ на затворен маршрут е през 2006-та година, когато става втори в “24-те часа на Льо Ман” за отбора на Анри Пескароло. Говори се и за пробни стартове във Формула 1, но може би за добро не се стига дотам – пилотите рядко успяват да прехвърлят уменията си от различни дисциплини.

Така за Себ, който през 2012-та е спечелил и златен медал за Франция в дисциплината по раликрос на екстремните игри, а през 2013-та триумфира в легендарното изкачване на “Пайкс Пийк” в Америка с автомобил, напомнящ прословутата група B от златните времена на рали спорта, полека лека започнахме да мислим като за пилот, който се е отказал и най-големите успехи са останали зад гърба му, независимо, че започна да се пробва и на рали “Дакар”, изключително тежък маратон, провеждащ се в началото на всяка година по екстремни терени.

И така до 2022-ра.

През януари Льоб реши да се включи с участие в може би любимото си рали – “Монте Карло”. Това стана за отбора на “М Спорт”, който приготвя автомобилите на “Форд” и имаше нов модел за “Пума” в създадения за тази година хибриден автомобил в клас “Рали 1”. Льоб никога не бе карал фордове през живота си, така че очакванията към него бяха умерени, но той поведе още в първия ден на ралито и макар във втория да бе изпреварен от Себастиян Ожие, каращ модел на “Ярис” от доминиращия през последните години екип на “Тойота Газу Рейсинг”, в третия с малко късмет си върна водачеството и спечели победата с половин секунда, която после набъбна на над 10 след наказание за Ожие. Това дойде при първото му каране със световния шампионат с Изабел Галмиш, учителка по математика, пускала се с него на състезания от по-нисък клас и заменила стандартния му навигатор Даниел Елена, през годините диктувал му верните посоки по опасните маршрути на WRC в колата. Това беше 80-тата победа в кариерата на Льоб, постигната след невероятен двубой с човека, доближил рекордите му с осем титли и даде перфектен старт на новата ера в рали спорта. Още тогава мислех да напиша тази статия за французина, но понеже преди това бях представил рали “Монте Карло” в статия реших да не спамя и добре че, защото през февруари дойде още една знаменателен успех – в Състезанието на шампионите, на снега в Швеция, спечелена срещу четирикратния първенец във Формула 1 – Себастиан Фетел. След втора гръмотевична победа срещу легенда вече нямах извинения да се скатавам и така имах възможност да представя този велик пилот в Цитаделата, но преди да сложа край на материала ще добавя един личен спомен.

През 2010-та година България стана за пръв и засега последен път от историята си домакин на кръг от Световния рали шампионат. Тогава аз бях повече фен на Формула и с баща ми смятахме да ходим до Белгия, на пистата “Спа”, където пък година по-рано нашият дългогодишен приятел и сътрудник в сайта Цветан Николов видя победата на Кими Райконен. Ние с татко обаче имахме сериозни проблеми със здравето на баба, Бог да я прости и не можахме да отидем, трудно ни беше да се организираме и за етап на ралито у нас. “Ситроен” обаче направиха страхотно събитие в центъра на София, ако се не лъжа с подкрепата на “Ред Бул”, като пуснаха пилотите си да пилят гуми по жълтите павета, а сред тях бе и най-великият пилот в историята – Себастиан Льоб. Никога няма да забравя майсторското му пилотиране, нито това на Дани Сордо, начина, по който изпращаше залп от парченца гума, изтръгнати след резките му завивания по импровизирания маршрут. Поради характера си аз рядко пътувам и поради това не много често съм посещавал състезания на живо, но от всички, на които съм бил, нищо не може да се сравнява с онзи момент.  Льоб, разбира се, спечели и официалното рали “България”, като стана най-големият ас, побеждавал в надпревара у нас. В Състезанието на шампионите, когато изпревари на финала Фетел, коментаторът каза, че се чуди дали той някога ще спре да печели. Истината е, че вече на 47 години Себ едва ли има още безброй много успехи пред себе си, макар че с него човек никога не знае. Но в съзнанието ми, тези победи ще продължават завинаги, заедно с красивата демонстрация, която той направи в центъра на София преди вече много години.

Статия на Александър Драганов