Мечът на лятото

След като разказа митовете на древните гърци, римляни и египтяни в поредиците „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“, „Хрониките на Кейн“ и „Героите на Олимп“ добре познаният на българските и световни читатели Рик Риърдън се захваща с ново предизвикателство – легендите на древните викинги. Това става в новата му поредица „Магнус Чейс и боговете на Асгард“, първата книга от която, „Мечът на лятото“, имах удоволствието да преведа това лято и очаквам с нетърпение да я видя издадена и на български.
Магнус Чейс е бездомник, останал на улицата след като майка му бива убита в страховит пожар, който според сина й е причинен от митични пламтящи вълци. Тази версия обаче не звучи особено достоверно за пред властите и затова Магнус е принуден да живее по мразовитите улици на град Бостън, като единствените му приятели са Харт и Блиц. Те също са бездомници, но наглеждат момчето, доколкото е по силите им. Нещата обаче се объркват, когато Магнус става на шестнайсет и неговата братовчедка Анабет идва да го търси с баща си. Оказва се, че това е по инициатива на Рандолф, вуйчото на Магнус, който има да разкрива смайващи тайни на племенника си. Според Рандолф много векове преди Колумб в Америка са стъпили викинги и точно край Бостън те са загубили легендарният Меч на Лятото, оръжие, което сега Магнус трябва да намери, тъй като той му се полага по рождено право. За съжаление Магнус и вуйчо му не са единствените, които търсят Меча на Лятото – Суртур, господарят на огнените великани от света на пламъците Муспелхейм също го издирва, като смята с него да освободи ужасно чудовище от древните митове, с което да започне Края на света…

„Мечът на лятото“ е обещаващо ново приключение за митологичния свят на Рик Риърдън. Като малък аз с интерес четях старите митове на различни древни народи – запознах се с легендите Египет, Месопотамия, Гърция и Рим, Африка, Индия. Най-много обаче ми допадаха преданията на древните викинги и затова се зарадвах много, когато разбрах, че Риърдън смята да ги адаптира за съвременния читател. Авторът на „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ предлага нов поглед върху познатите от епичните фентъзи романи раси на елфи, джуджета и великани, запознава читателя с войните на Валхала, прави умела връзка с легендата за 13-тия воин и вкарва нов каст забавни герои в историята, сред които самия Магнус, приличащ на Кърт Кобейн, немия Харт и дребничкия Блиц, които не са това, което изглеждат и валкирията Самира ал-Абас. За разлика от други книжки на Рик, в които Пърси и Анабет минаваха мимоходом през митичните си врагове обаче, този път галерията от злодеи също е доста впечатляваща, като в книгата ще намерите такива страховити фигури от легендите като Вселенския змей, гигантския вълк Фенрир, коварния бог Локи /който тук по нищо не отстъпва на познатия ви от филмите за супергерои персонаж/ и загадъчния магьосник Утгард-Локи, който няма общо с другия /и мрази да го питат затова/. Както винаги Риърдън примесва старите легенди с много хумор и препратки към живота и драмите на съвременните тийнейджъри – на моменти ми дойде малко в повече как всеки е онеправдан и страда, но пък аз не съм тийнейджър – само съвременен. Така или иначе това се усеща единствено при превод – докато четете книгата ви гарантирам, че ще бъдете като всмукани в сюжета от ударното начало, което ще ви отведе към редица забавни приключения преди да стигнете изключително напрегнатия и силен финал – миналата година някои читатели се оплакаха от твърде кратката финална битка на „Кръвта на Олимп“, но тук е доста дълъг клинч и не се минава без жертви /опа, спойлър :P/. Най-хубавото обаче е, че последните страници от книгата предполагат, че тепърва сюжетът ще се разгръща до още по-епични приключения, към които „Мечът на лятото“ е бил само въведение – макар сама по себе си книгата да е страхотно пътешествие из Деветте свята на скандинавската митология, легендариум, който по нищо не отстъпва на този на древните гърци и римляни.