“Междузвездни Войни – Черната Флота”

“Междузвездни Войни – Черната Флота”

автор: Sparhawk

 ПРЕД БУРЯ

 С тази книга започва трилогията по света на Джордж Лукас “Black Fleet Crisis” от Майкъл Кюб-Макдоуъл, хронологично развиваща се между трета и четвърта книга от сагата на Тимъти Зан. Да си призная, малко бях разочарован, че ИК «Труд» не пуснаха мащабния епос “New Jedi Order”,  но все пак и това е по-добре от нищо.

След като се е справила с Империята, Новата Република, чиито президент в момента е принцеса Лея осъществява контакт със слабо позната сила – Корнахтската Група, обхващаща десетки планети, под контрола на могъщата раса Явета. Техния преговарящ Нил Спар омайва Лея със сладки приказки за съюз, но всъщност има коварен план са дестабилизиране на Републиката. Неговата раса е етнически нетърпима и мечтае за свят, в който звездите греят с “децата на Явета”. В това време Люк Скайуокър решава да се предпази от изкушението на Тъмната Страна, уединявайки се в отшелничество, оставяйки Новия Джедайски Орден под ръководството на младия Стрен.

На книгата на Макдоуъл не може да се даде еднозначна оценка. Автора е измислил интересен сюжет за своята история в легендарната далечна галактика и е сполучил да създаде страховити злодеи. В романа обаче има доста референции към неиздавани книжки от Разширената Вселена и някои драстични противоречия с новата трилогия филми («Пред Буря» е писана три години преди «Епизод І»). Освен това действието тече малко мудно и автора отделя малко внимание на джедаите, които все пак са най-интересни във вселената на Лукас. При все това книгата, макар да е далеч от класата на Тимъти Зан или Джуд Уотсън,  има класическите моменти за  “Star Wars” – космически битки, загадки от преди много години и ловки политически интриги, а финала обещава интересни книги 2 и 3.

ЩИТ ОТ ЛЪЖИ

Свършвайки “Пред Буря”, първия том на Макдоуъл за “Междузвездни Войни”, нямах търпение да започна втората книга, която обещаваше да бъде много интересна. С голямо съжаление, трябва да кажа, че това изобщо не е така.
В началото на тома автора ни въвлича в ненужна сюжетна линия на Ландо Калризиан, в която унищожителя на Втората Звезда на Смъртта се щура като муха без глава из пустите коридори на изоставен космически кораб в компанията на вечно мърморещия Трипио, станалия по-свадлив и от него Арту, един всезнаещ киборг и отегчения читател. В това време Люк Скайуокър обикаля Галактиката, воден за носа от извънмерно неприятна героиня, представяще се за негова сестра, с която уж търсят майка му. През цялото действие, описващо това, джедая нито за миг не активира светлинния си меч, нито пък прави нещо запомнящо се.
Така автора почти преполовява книгата си.
Във втората и част, в която най-сетне се връщаме на главния сюжет, Лея се бори с куп бюрократични неуредици, напразно опитвайки вдигне Новата Република на рат срещу варварската и агресивна Корнахтска Група, контролирана от кръвожадните явети, избиващи милиони в близките им светове. Междувременно вицекралят на Явета Нил Спар постига абсолютна власт сред народа си и се готви за решителен удар срещу Републиката…
Скучна и безлична книга, повече напомняща безличен епизод от “Стар Трек”, нежели вълнуващо приключение от “Междузвездни Войни”. Все пак изненадващия финал, напомнящ силно “Империята Отвръща на Удара”, дава крехки надежди, че Макдоуъл просто страда от синдрома на “средната книга” и ще зарадва феновете с достоен финал на противоречивата си трилогия.

ИЗПИТАНИЕТО НА ТИРАНИНА

Стигнахме и до третата и последна книга от трилогията на Майкъл Кюб-Макдоуъл за “Междузвездни Войни”, известна като “Black Fleet Crisis” – противоречиво за феновете произведение, започнало обещаващо, минало през доста скучна средна част и завършило в тази книга по, трябва да признаем, подобаващ начин.
Храбрия контрабандист Хан Соло е пленен отново, но този път е в ръцете на същество, пред което Джаба бледнее – вицекраля на Явета Нил Спар, който се е обявил за едноличен господар на Корнахтската Група и смята да я изчисти от човешката «измет», както я нарича той. Принцеса Лея е покрусена от вестите, а скръбта и е оръжие, което противниците и в Галактическия Сенат смятат да използват…
В това време Люк Скайуокър продължава да следва Акана по пътя към странния орден на Фаланаси, водещ може би към майка му, а може би към решаващ обрат във войната с тираничния Спар. Героя от Ендор Ландо Калризиан пък е на борда на древен космически кораб, криещ тайнствени загадки…
Войната приближава към края си, а той сочи смърт за Хан. Не така обаче мисли неговия стар приятел – могъщото ууки Чубака!
Последната част от трилогията на «Кюб-Мак», както го наричат феновете е най-интересната отн трилогията, особено заради появата на Чюи, който както винаги е страхотен. Погледа към културата на уукитата също е много интересна, същото може да се каже и за приключението на Люк, който в този том – о, чудо – не дразни никак. Заслуженото трябва да се отдаде и на Нил Спар, който макар да не е Черен Лорд успя да вгорчи живота на Републиката по доста подобаващ начин.
В заключение мога да кажа, че трилогията бе любопитно и приятно четиво и можем само да се надяваме, че «Труд» ще продължи издаването на книги по «Междузвездни Войни» – като тези на Джеймс Лучено за Анакин например, на Кевин Андерсън за Екзар Кун или пък “The New Jedi Order”.