Магьосникът
По принцип избягвам да пиша отрицателни ревюта на книги, тъй като съзнавам, че това, което се харесва на едни, не става според други и обратно. Когато обаче нещо силно ме възмути, не мога да остана безмълвен, още повече, когато идва от автор, направил ми преди добро впечатление. Става дума за американецът Джеймс Байрон Хъгинс, авторът на страхотния фантастичен трилър “Хънтър”. Спечелен от онази негова книга, аз реших да си закупя следващият негов роман, преведен на български, а именно “Магьосникът”, въпреки мрачните предупреждения, които прочетох за това, че книгата е религиозно пропагандна. В крайна сметка обаче такива неща има и при други автори като Дийн Кунц например, човек трябва да опитва различни неща, а и сюжетът звучеше интересно. Риск губи, риск губи, както казва един мой приятел.
“Магьосникът” има, както казах, интересно звучащ сюжет. Майкър Торн е бивш детектив, който сред дълги години война с престъпността решава да се пенсионира и се оттегля в семейството си в китна къща в малко градче, решен да заживее мирно и спокойно. Той не се смущава от разказите са необясними и зловещи явления, случващи се във въпросната къща, но съвсем скоро открива, че те не са бабини деветини, след като изкопава скелет от къщата си, а скоро той загадъчно изчезва. Обзет от лоши предчувствия, Торн започва да усеща странни и плашещи явления около себе си, а скоро чак от Ватикана при него идват свещеници, носещи злокобна вест. Скелетът, който детектива неразумно е изкопал е на злия магьосник Йаний, египетски жрец на Сет, воювал със самия Моисей. Сега той отново се връща на земята за да сее смърт и разруха. Торн е единствения, който може да го спре – но могат ли оръжията да спрат такова зло от отвъдното, дръзнало да се противопостави на Божия пророк?
Книгата звучи обещаващо и смея да кажа, че ако Хъгинс я бе реализирал като “Хънтър” – а именно с драма, напрежение, болка и интрига, тя щеше да стане много хубава, макар сюжета до известна степен да повтаря известните филми за “Мумията”, украсявайки ги с библейски елементи. Автора за жалост обаче прекарва огромни части от произведението да промива мозъците на читателите с религиозна пропаганда, а макар да повтарят колко опасен и ужасен е Йаний, поповете са направени почти всесилни със своите молитви. И ако една скучна книга може да се извини, то не мога да не изразя погнуса от примитивния светоглед на автора, зачеркващ великата египетска цивилизация като дяволско дело и натрапващ едно религиозно виждане като единствено и правилно, и то във фантастичен трилър. След такава книга, единственото, което исках е да си препрочета “Кехлибарения далекоглед” на Филип Пулман.
Последни коментари