Критиците – платени, пристрастни или прекалено строги?

През изминалата седмица в Интернет избухна разгорещен спор между феновете на комиксовите филми от света на DC. Поводът за това бяха ниските оценки, които филмовата критика постави на според тях /а и според мен/ чудесния филм „Отряд самоубийци“. Обвиненията бяха най-разнородни, но три бяха подчертани най-ясно.
Първото е, че филмовата критика стои надалеч от публиката и никога не харесва филмите, които допадат на обикновения зрител.
Второто, че филмовата критика оценява филмите не по художествени, а по политически съображения и подкрепя само филми, които са експресивно политически коректни, както бе случаят с новия „Ловци на духове“.
Третото, което е безспорно най-сериозно, че филмовата критика в момента е платена от студиото „Дисни“, за да възхвалява филмите от киновселената на „Марвел“ и новите поредици за „Междузвездни войни“ и да оплюва DC.
Бих искал да коментирам всяко едно от трите обвинения, като преди това направя няколко необходими уточнения относно кинокритиката и моето лично отношение към нея. Най-вече, че родителите ми са кинокритици – завършили са в НАТФИЗ /по тяхно време, ВИТИЗ/, като майка ми още работи по професията си, а баща ми през 90-те се прехвърли към телевизията и днес се занимава с преподавателска дейност. С мама и татко имаме различен вкус за филми. Някога харесваме едно и също, друг път не. Те смятат някои от филмите, които са ми любими за безсмислени. Аз намирам някои от филмите, които те харесват за скучни. Между другото, големи разлики има обаче и в техните вкусове – не всичко, което харесва на мама допада и на татко и обратното. В същото време, заради тях съм гледал много филми, които са ми харесвали изключително много – „Професионалистът“, „Имало едно време на запад“… а някога и те харесват неща, които допадат и на мен, фентъзи фена. Баща ми си обича „Междузвездни войни“ и „Аватар“, мама много хареса „Хобит“, „Хрониките на Нарния“ и си говорихме дни наред за „Интерстелар“.

Покрай родителите си, познавам и други кинокритици. Трябва да знаете, че те не са аморфна маса, която мисли синхронно като кошер и решава кой филм да оплюе и кой да похвали. Те са хора, като всички други. Запалили са се по киното най-често като млади, после са решили да го учат и в един период от живота си са се насочили към кинокритиката, като после това е станало тяхна работа. След като стане работа, тази професия става задължение. Има седмици, когато мама гледа филми всеки ден – сутрин рано от зарана на кино, после следобеда за on demand. Звучи като професия мечта, но не е, човек се изхабява и изморява, като накрая наистина става свръхкритичен към елементи, които среща в сценария осем пъти седмично.
Освен това сред критиците, както и сред хората, има всякакви – някои са по-добронамерени, други по-кисели, при трети нещата са на настроения и тъй нататък. Като цяло това не са безинтересни хора и винаги е интересно да чуеш мнението им. Например проф. Любомир Халачев, ректорът на НАТФИЗ, излезе с много остра статия към днешните фантастични филми, които изграждат имагинерни реалии чрез ефекти и каза, че те просто са изместили онова кино, което той познава. Дали му се разсърдих затова? Не, защото е интелигентен човек, изказва позициите си по културен начин и мога да науча любопитни неща от него, докато го слушам. Не всички критици са такива, но го казвам, за да е ясно, че не е необходимо да си съгласен с някого, за да го уважаваш.
В същото време трябва да знаете, че критиците си носят политическите пристрастия, отново както всеки човек, но в някои случаи при тях е по-засилено, особено на Запад. Основната работа на майка ми е да преценява възрастовата категория на филмите, но тя има богат опит както с писането на критика, така и с участие във фестивали – ходила е на Берлинале, на фестивала в Сан Себастиян, по-рядко е участвала дори като жури в някои източноевропейски фестивали и често е виждала как стават нещата в кухнята. Ако питате дали има критици да работят по шуробаджанашка линия, да. Ако се вълнувате от това дали критици награждават някого по политически причини, да, така е. Понякога става дори по конюктурни причини, което е още по-зле.  Дето се вика, в „Цитаделата“ без да сме критици сме организирали награди и затова отношението ми към такива мероприятия е като на колбасар към кренвиршите – знам как се прави и затова не съм голям фен.
След тези уводни думи, конкретно по трите обвинения.

Че критиката харесва най-вече филми, които са далеч от публиката две мнения няма. Една от причините за това е схващането, че големите касови филми така и така са намерили своите зрители, а създателите им са получили добри пари затова, така че няма нужда чак толкова много да бъдат и хвалени, поради което се подкрепят филми с по-щекотливи теми, с които обикновените хора не искат да се занимават.  Друга причина е обучението в хуманитарните специалности на университетите, което от годините след края на Втората Световна Война до наши дни е подчертано в леви краски, а именно да се търсят историите на маргиналите като онеправдани в обществото. Не може да се отрече, че заради намесата на левицата в обществения живот, много групи получиха видимост и право на живот с човешко достойнство. Също така обаче е валидна и критиката, че с това напоследък доста се прекалява, а левицата в своите ексцесии исторически е доказвала склонността си да упражнява насилие към групите, които намира за подстиснически – гилотината по време на Великата Френска Революция, концлагерите в Съветския съюз. Днес, за щастие, все още, нещата се ограничават до хейт и хаштагове в Интернет.
Въпреки това е пресилено да се каже, че критиката никога не харесва популярни филми. Да, миналата седмица вече писах и коментирах, че са отричали „Нещото“, „Хищникът“ и филмите за Хичкок, след което са посипвали глава с пепел и е напълно възможно подир някоя и друга година да стане така и с оценките им за филм като „Отряд самоубийци“.  Но все пак не забравяйте, че един филм като „Титаник“, който бе обсипан с награди, дълго време бе и най-касовият в историята. Филмите за „Властелинът на пръстените“ също бяха приети много добре. Трилогията за Черния рицар на Крис Нолан – също. Днес действително любимци сякаш са киновселената на „Марвел“ и новия Епизод на „Междузвездни войни“ и да, вероятно е защото „Дисни“ са прегърнали политическата коректност до степен, че на моменти звучат като развлекателния филиал на Демократическата партия в САЩ /левицата/. Но това са все популярни филми. Има известен снобизъм – критиците мразят в червата си Майкъл Бей, недолюбват Зак Снайдер, не обичаха Джордж Лукас и пренебрегнаха грозно „Хари Потър“, но не всички са хейтъри на популярното кино. Самият аз съм бил на прожекция на критици за филм като „Огненият пръстен“ на Гийермо дел Торо и хората бяха очаровани. От филм за роботи, които се блъскат с чудовища.

Затова по първото обвинение мога да кажа, че има известен снобизъм и той донякъде дава отражение в негативните оценки, но не той е основното.
Сега за второто обвинение, също казах, да, има го елемента, че в последните години много силово и пропагандно налагат политическата коректност, но не съм сигурен дали и това е основното в случая, защото ако трябва да бъдем честни, днес реално консервативни филми няма. DC правят доста големи усилия да са инклузивни към малцинства, имат си цветнокожи герои, силни героини, по комиксите има и доста хомосексуални – а точно „Отряд самоубийци“ беше най-разнороден и балансиран като етническо разнообразие и полов баланс.
Затова продължавам напред с третото обвинение, а именно дали плащат на критиците, за да хвалят едни филми и да плюят други. По-конкретно, дали има завера в подкрепа на „Дисни“ за техните поредици „Марвел“ и „Междузвездни войни“ и тесла за конкуренцията – не само DC, но също марвелските адаптации на „Фокс“, които са отделно от света на „Отмъстителите“, както и на екранизациите, които Майкъл Бей прави на класически анимации като „Трансформърс“ и „Костенурките Нинджа“. Става дума за периода след 2012-та година, тъй като дотогава нещата изглеждаха съвсем балансирани, а след това киновселената на „Марвел“ натрупа ускорение, за да започне да доминира и паралелно с това започна работата по новите поредици по далечната галактика, купена от Джордж Лукас за милиарди.

Преди всичко искам дебело да подчертая, че не мога и няма да обвиня „Дисни“ и филмовата критика в корупция, тъй като нямам преки доказателства и това е подсъдно, може да се тълкува като клевета. Ще спомена обаче няколко любопитни феномена, които дават косвени улики за известни пристрастия.
Първото, което ми прави впечатление е, че филмите на „Марвел“ винаги са се радвали на радушен прием от критиката, независимо, че имат като цяло една и съща схема, по която се правят сценариите. Добрите изключения са „Пазителите на галактиката“, което бе изключително свежо и сладко, както и „Завръщането на първия отмъстител“, което се получи като много добър политически трилър. Други филми на „Марвел“ обаче бяха абсолютна греда. Най-„Първият отмъстител“ за Капитан Америка, когато търчеше гърчав един час и после гони Червения череп в супер клиширан сюжет за борбата с фашагите, беше пълна тояга. Втората част за Железния човек, в който Мики Рурк и Дауни-младши стояха три часа в пиянско вцепенение, още повече.  Но никой не ги нарече провали или нещо такова, а със сигурност са по-лоши филми от „Отряд самоубийци“, който ако не друго, поне е динамичен.

Второто, което направи уникално впечатление е начинът, по който критиците се хвърлиха на амбразурата да защитават „Епизод VІІ“ на Дж. Дж. Абрамс, филм, който засне наново „Нова надежда“ почти кадър по кадър, но просто направи политкоректен каст с жена и цветнокожи за главни герои, а всички бели бяха зли. Едно от обясненията за хвалбите е в това, че филмът е свръхполиткоректен. Другото…
Третото, което прави най-лошо впечатление /защото да удряш едно рамо на филми, които ти допадат в крайна сметка не е толкова лошо, а и „Дисни“ все пак са еталон за забавно комерсиално кино/, е начинът, по който бяха посрещнати с тесли всички филми тази година, които могат да окажат някаква конкуренция на „Марвел“.

„Боговете на Египет“, един много красив визуален филм на доказан режисьор като Алекс Прояс го емнаха от самото начало, че целият кастинг не е от чернокожи, независимо, че в днешен Египет например, където Прояс е роден, не приемат тезата, че техните прадеди са от африканския тип. След това почнаха плюнки по ефектите, нищо, че бяха уникални и накрая филмчето се провали в бокс-офиса напълно незаслужено. С него вероятно си отиват и адаптациите по древни митове, които са малко по-смислени от тези по комикси за онеправдани супергерои – един възможен източник на конкуренция аут.

„Батман срещу Супермен“ беше зверски оплют като най-тъпият филм на всички времена. Че аз не го харесах, факт. Че страда от прекалена амбиция, мисля, че са съгласни всички. Че е твърде протяжен и мрачен, ОК. Но да е толкова по-лош от „Войната на героите“, хайде де. И онзи разтяга дълги локуми за борбътъ между двама другари, единия класически американски герой, другият бизнесмен с изтипарски костюм. Детайлите му бяха по-изпипани, не споря, но реално е различен флейвър на същия сюжет. Единият го охрачиха, другият го превъзнесоха. Как става тоя номер? Отново ще си замълча и ще оставя изводите на вас.

„Костенурките Нинджа: На светло“. Майкъл Бей е трън в очите на критиците, а може би и не само в техните. „Трансформърс“ са едни от малкото филми, които вадят пари като продукции от киновселената на „Марвел“, а преди две години точно първият филм за Костенурките свали от върха на бокс-офиса „Пазителите на галактиката“. Те после си върнаха водачеството и стана много интересен слалом между двата филма, но може би на някой това не му е харесало. Може би затова този път отрано заредиха хейтомета към продължението, което не взе толкова пари, колкото заслужаваше като едно непретенциозно, но свежо и забавно филмче.

„Warcraft: В началото“. Грозно. Ужасно. Не и неочаквано, тъй като критиците се обърнаха срещу самия Питър Джаксън с трилогията „Хобит“, но „Warcraft: В началото“ бе един великолепен фентъзи филм, невероятно красив, с много силна история, с чудесни герои и е потенциално начало на обещаваща поредица. Пак вълна от омраза на критиците, за да се стигне до слаби резултати като приходи в Щатите и – ха дано още един възможен конкурент на вие-знаете-кои да отиде у киреча.
И накрая дойде „Отряд Самоубийци“, един много силен, много хубав филм, забавен, динамичен, с интересна символика, прекрасни актьори… и хайде пак хейт. Все едно някой иска да саботира новата киновселена на DC!

Нещо става. Не мога да кажа какво. Дано да не е корупция, черен пиар или политическа обвързаност. Дано да става въпрос за стечение на обстоятелствата, за съвпадения. Дето се вика, „Дедпул“ го признаха, макар че… той е за над 18 годишни и не е чак такава конкуренция, а „Апокалипс“ също получи доста отровнички ревюта. Вече и аз не знам.
Но знам едно. Културният монопол е нещо много опасно. Той налага на хората как да мислят и им отнема вътрешната свобода, а хората, които опитват да го упражняват,  все едно по политически или други, още по-нелицеприятни причини, за мен нямат правото да се нарекат истински критици. Оттук-нататък изборът е на зрителя затова кой и какво да подкрепя или да не подкрепя, а моята препоръка е да се ориентирате повече от това какво говорят близките ви и какво е вътрешното ви усещане – а не какво е казал мастит критик, за чиято мотивация от днешна гледна точка вече за съжаление да има съмнения.