Краят на вечността
автор: Razael
Краят на вечността е книга на знаменития учен и писател Айзък Азимов. По възрастните от вас несъмнено са чували това име. За тези, на които Азимов не им говори нищо, ще им кажа, че Айзък Азимов е един от най-големите фантастични писатели на нашия(миналия) век. Айзък(Isaak) е роден в Русия или още по-точно в Смоленск през 1920г. Семейството му емигрира в Ню Йорк, едва когато той е три годишен. На 19 години той прави първата си публикация в списание “Amazing stories” с повестта “Захвърлени на Веста”. От там нататък започва и творческият му живот. Тъй като темата на тази статия е друга няма да описвам творчеството на автора. Само ще спомена, че Азимов е автор на стотици научно фантастични книги, разкази, написал е хиляди статии и научни трудове. Книги като “Аз роботът” и “Фондация” и още много други надминават всички върхове.
Краят на вечността е една от многото великолепни книги на Айзък Азимов. Сигурно се чудите защо съм тръгнал да ви занимавам с точно тази книги. Ами реших да пиша поради няколко причини. Първата е, че “Краят на вечността” е книга от библиотека “Галактика”. Книги, с които са израсли голяма част от българските почитатели на фантастиката. Втората е… Книгата ми хареса въпреки, че пубертетният ми мозък едва ли успя да побере абсолютно всичко ще се опитам да ви обясня за какво горе долу става въпрос.
В “Края на вечността” нито свършва вселената нито ще се срещнетете с галактически битки и междузведни пътувания. Всичко се развива на земята в различните епохи от развитието и чак до 100 000-ия век. През 24ти век ученият Викор Малансон създава Темпоралното Поле(първата стъпка към пътуване във времето). След три столетия на математически открития науката стига до най-голямото откритие в историята на света. Създава се Вечността. Открива се възможността за пътуване във времето. Хората, които се занимават с това могат да ходят къде си искат. До които им век хрумне от 27 – ия до 418 -ия. От 2345 до 517 -ия. Това пътуване във времето се осъществява с помощта на капсули. Изглежда няма голяма разлика, ако отскочиш до 30 – ия век и се върнеш отново. Открителите на тази вечност посещават всеки пореден век, ходят където си искат и се срещат с различни етапи от развитието на човечеството. Във всеки един един век започват да се строят сектори с капсули за пътуване във времето. Създава се и машина за автоматично копиране на секторите във всеки по-горен век. Съвсем скоро вече почти няма столетие, в което да няма сектор.
За потдръжката на всичко това(Вечността, единствената не променлива реалност наричана още Реалносста) работи общество наречени Вечни. Тези Вечни не са безсмъртни те идват и си отиват като всички останали хора. Единствената разлика е, че живят във вечността и и имат контрол на времето във всеки един век. Те се делят на компютри(личност която отговаря за поверения и сектор\столетие),асистент компютъри, техници(лица извършващи М.Н.П(минимално необходима промяна) изменят цеби съдби и историята на вековете и потдържат абе софтуер и хардуер както му се вика), наблюдатели(хора наблюдаващи вековете и пишещи доклади относво развитието на дадения век) и още и още няма да ви разказвам всичко. Останалата част са нисш персонал: чиновници, служители, секретари и др. За съжаление сред вечните почти няма жени и се състой главно от мъже.
Така както ви разказвам сигурни си мислите, че това е страшно скучна книга. Това не е съвсем така, но на моменти найстина доскучава много. Това е само както сюжета на книга. Съжелявам, че се впускам в подробни детайли и подробности но просто по друг начин няма как са се опише тази сложна за разбиране книга. И все пак това е книга на библиотека “Галактика”, което води до мисълта, че ще си я намерите изключително трудно(да не кажа невъзможно) и именно поради тези причини се опитвам да изтискам колкото се може повече информация от нея без да ви я преразказвам.
В “Краят на вечността” главния герои е техника Ендрю Харлан. Началото на книгата представлява смесица от ретроспекции с близкото минало на героя. И така Ендрю Харлан е даровит и талантлив ученик. Постъпвайки във вечността като наблюдател в 418 – ия век неговите доклади и работа привличат вниманието на съвета и старшите компютри. Той се издига в обществото и достига званието личен Техник на Старши Компютър Туисъл. За съжаление Харлан се сблъсква с врагове и попада в любовна интрига с временно пребиваващата жиелка на 418 – ия Нойс.Той се оказва в капан, законите на Вечните са доста строги и той може да бъде разжалван. Но изглежда това далече не е най-голяма опасност. Двамата с Туисъл те се впускат в рискуван ход(най-големия проект на Вечността), провалят ли се или сгрешат вечността ще бъде завинаги унищожена. Дали успяват? Дали Вечността бива унищожена или загубена завинаги? Оставям ви сами да разберете като намерите и прочетете книгата.
Книгата е невероятна. На мен лично много ми хареса и ме плени. Трябва да си призная, че на моменти доста се отегчавах, но финала е просто страхотен. Земята не може бъде вечен дом на човечеството, тя е само отправна точка на неговото бъдеще.
“Краят на вечността” е от около 300 страници и е издадена в България през 1981г. Единствения начин да си я намеритее изглежда да пообиколите щандовете със стари книги на площад “Славейков” или другите борси за стари книги. А също така можете да проверите и в някоя от по-големите библиотеки на София.
“Eдна грандиозна и мрачна утопия”
Последни коментари