Книга на годината – кампанията

Lady Alustriel

Защо ще гласувам за Пърси Джаксън?

Винаги си задаваме въпроса „Защо гласувам за дадено нещо?” и винаги си отговаряме с нещо от сорта на „Ами то няма за какво друго” или „Ми те ми казаха, че ставало”. Е сега аз мисля да ви дам добър отговор защо точно Пърси.
Какво ще кажете за Хари? Помните ли го? Естествено, че го помните последните 14 години живеем и дишаме заедно с него. Но ето че идва края. Книгите ги изчетохме преди доста време и ги препрочетохме, и ги препрочетохме. Но на всички нещо ни липсва след „Даровете на смъртта” и колкото и да я препрочитаме пак ще намерят хоркруксите, пак ще обикалят като гламави и пак накрая нашият човек ще победи. Same old story. За това на мен лично много ми се искаше да изпитам пак онази тръпка, пак онова теглене към книгата и мисленето какво ще стане на края, което ми е останало като сладък спомен от детските години и Хари. Опитвах как ли не – вампири, елфи, джуджета, но нищо. Напоследък стана много популярно така нареченето urban фентази и режих, че нямам какво да губя и ще опитам. Преминавайки от една книга на друга попаднах на Пърси Джаксън. Много нашумяло покрай филм фентази на което не отдавах особени надежди. Но грешах. Това беше! Това беше това, което търсих от години – силно, изпипано, написано с хъс и страст, четящо се с нетърпение, спиращо дъха, вълнуващо. Това беше моят Хари от 1997 година, когато едва на 7 годишна възраст четях сама за удовоствие ненаситна за думите. И ето го пак, сега на 20, отново бях потопена в приказния свят на магически същества и предмети, на малки деца носещи огромни отоговорности и Приключението. Това приключение, което не ти дава дъх, което те гложди докато спиш, което се надяваш да е истина и някъде там наистина да има магически свят преплетен с нашия собствен, в който да може да попаднеш, да докоснеш, да си част от него. Историята на това малко момче и неговите вярни приятели е пленителна. Изживяваш всеки един момент, плашиш се и се изненадваш, плачеш и се смееш с глас. Това е Пърси. История предадена по такъв начин, на който не можеш да устоиш.
Силата на книгата не е в живите митове, а е в нас. Лежи скрита под един цял тон ежедневни глупости и чака. Чака правилния писател да я изкара навън. Чака читателя да се потопи, да стане едно със света, да каже „Давай, Пърси, ти можеш” и „Внимавай зад ъгъла, не ходи там”. И Рик Риърдън успява да те накара да забравиш вссичко – проблеми, учене, работа и вади тази сила от теб. Пърси е просто момче, неговия свят става твой, а твоята сила става книгата.
Питайте ме пак защо ще гласувам за Пърси и мисля, че вече ще мога да кажа: „Пърси Джаксън е моята нова сила!”

Bells

Реликвите на смъртните
Касандра Клеър
Националния клуб на фентъзи и хорър винаги избира и награждава най-добрите и интересни поредици и тази година не е изключение.Трите номинирани поредици тази година са:
1.”Пърси Джаксън и боговете на Олимп” – Рик Риърдън (издава: Егмонт българия)
2.”Тайните на безсмъртния Никола Фламел” – Майкъл Скот (издава: Хермес)
3.Реликвите на Смъртните – Касандра Клеър (издава: Ибис)
Тези три поредици са издадени в много страни, спечелили много фенове по целия свят,отличени са с много награди и са одобрени от много по-известни писатели.
Първият фаворит „Пърси Джаксън и боговете на Олимп” се чете от съвсем малки деца до възрастни хора.Тя е наситена с много екшън и динамика,а самата историята на Пърси ще ви трогне и разсмее.
Втората номинирана поредица е „Тайните на безсмъртния Никола Фламел”,тя също е изключително вълнуваща.Изпълнена е с много напрежение, препятствия и предателства,а Ирландските митове и легенди сякаш оживяват по страниците.
И третата и последна номинирана поредица и тази,която реших да защтитавам на наградите на НКФХ е „Реликвите на Смъртните”.Това е една от малкото поредици,който са ме развълнували и разчувствали.Сега искам да ви покажа защо мисля,че това е поредицата,която заслужава приза „Книга но годината”.
В поредицата „Реликвите на смъртните”е представен един уникален свят с изключително силни и ярки герои, които се отпечатват в ума ти. Докато прелистваш страниците на книгите можеш да почувстваш емоциите на героите и да се пренесеш на друго място, в друго време, което ще те откъсне от скучното ежедневие. В поредицата е изграден един напълно нов, сложен и изпълнен с много премеждия свят, който неизглежда толкова различен от нашия. ”Реликвите на смъртните” е една реална история за семейството,любовта и приятелството, която е украсена със свръхестествени елементи. А самата авторка, чийто псевдоним е Касандра Клеър има невероятно въображение и си е спечелила признанието на редица известни писатели,включително и на самата Стефани Майър.
Докато четях поредицата откривах много случки от реалния живот, като например Валънтайн – лошият и луд баща, който тормози децата си, детето което е изгубило майка си и целия му свят се преобръща, разбитото семейство и още много други.Най-силния герой в поредицата е Клеъри – тя минава през толкова много само за да върне майка си. Всичко което преживява и в което се въвлича. Точно любовта към майка й и дава сили да повярва на Джейс и да навлезе в свят, който не познава и в който не може да се справя сама. Докато Джейс и другите Ловци на сенки я въвеждат в нейния нов свят, тя научава повече за миналото на майка си и че в действителност не е попаднала случайно на него – Клариса принадлежи към него. Тя преминава през много промени в трите книги: влюбва се,намира мястото, на което принадлежи, става по-зряла и отговорна, грижи се за близките си, намира много приятели и врагове. Макар да е въвлечена в друг свят,тя не забравя стария, и най-вече не забравя най-добрия си приятел Саймън. Клеъри е много ярък образ,със силен характер и макар на моменти да се държи глупаво и да не мисли за последствията, които ще остави след себе си, тя остава едно забележително момиче с страхотен най-добър приятел, който е винаги до нея. Саймън остава всичко зад гърба си само за да е с Клеъри и да и помага. Това разбира се дължи и на факта, че е влюбен в нея,макар тя да няма чувства към него и му разбива сърцето във втората книга. Саймън е страхотен, макар да не можем да кажем същото за бандата в която свири и която винаги избира най-нелепите имена. Дори той от един обикновен и заблуден мунди се превръща в смел долноземец, който не веднъж е спасявал Ловците на сенки и не го е страх да използва зъбките си. Той е приятелят мечта! И макар с превръщането му във вампир и сдобиването му с уникалната дарба да ходи на слънце да си навлича огромни неприятности и врагове,той продължава да мисли за другите си приятели и да се жертва за тях. Колко ли хора биха могли да се похвалят с такъв верен приятел,който ще е с тях докрай?!
Другият главен мъжки персонаж и любовен обект на Клеъри е Джейс Уайланд. На него съдбата му е изиграла лоша шега и живота му не бил никак лек както този на „сестра му”. Когато за първи път срещаме Джейс в клуб „Пандемониум”,той е на 17, живее в Манхатън и е най-добрия Ловец на сенки за неговата възраст. Първото впечатление, което той остава е че е непобедим,нахакан,надут и безчувствен Ловец,който се интересува само от убиването на демони. Но след като го опознаваме през книгите и научаваме историята му и осъзнаваме какво е преживял,започваме да мислим по друг начин за него. Бащата,който го е отгледал се оказва и човекът,който го убива Джейс не е имал приятели докато баща му не бъде уж убит и той не се среща със сем. Лайтууд ,с които и отраства,но Джейс е изпратен под чуждо име. Той е изключително сложен персонаж, от който незнаеш какво да очакваш. Винаги подхождащ със своя хумор и сарказъм,той никога не показва истинските си чувства и защото ги таи в себе си. Джейс е описан много реално и дори можеш да си го представиш, че е истински,но за съжаление толкова перфектни момчета не съществуват. След като разбираме, че Джейс и Клеъри са „Брат и сестра” в първата книга, то в третата се оказва, че не са брат и сестра по традиционния начин. Наричат ги така, заради невероятните им способности, но техните страхотни сили не се дължат на нищо добро,а отново на жестокостта на баща им и мъченията на един ангел. Останалите герои от групата на Джейс и Клеъри също имат някой забележителни страни. Изабел,Алек,Магнус,Макс,Люк,Мая и другите герой са също толкова силни и реални. Например Изи тя е перфектна – силна, много красива, справедлива и винаги бореща се за близките си и най-вече за Алек.Тя привлича вниманието на всички и най-вече на момчетата, но също така завижда на Клеъри защото тя е ниска и малка и беззащитна, докато Изи е изключително стройна. Изи е идеалния пример за всяко момиче. По-големия брат на Изабел-Алек е изключително зрял и винаги защитава своето. Той си има и една тайна,която крие през цялото време и тя е че е влюбен в Магнус Бейн. Магнус е визсшият магьостник на Бруклин и е много ексцетричен,малко луд, строг и сериозен към задълженията си. Той е видял много от света и е научил много за хората. Магнус също обича Алек и често помага на приятелите му. Но стига толкова за добрите герой,макар лошите да са само двама,те нанасят големи щети на Клейв – правителството на Нефилимите. Валънтайн и неговия истински син Джонатан, в чийто вени тече демонска кръв, създават големи проблеми и за малко не разбиха света на Нефилимите. Докато Валънтайн иска да направи нови Ловци и избие старите като помоли ангела Разиел да му помогне, то неговият истински син копнее единствено за това да убива и за малко не уби двама члена на сем.Лайтууд –Изабел и Макс.И докато Изабел се измъкна,то малкото й братче нямаше този късмет. Макс беше дете и не заслужаваше смъртта си,и живота беше нечестен към него. Семейство Лаитууд са едно семейство за пример, те се държат и защитават дори и в най-тежките моменти.
И както винаги след голямата битка, в която се обединиха Долноземци и Нефилими чрез руната, която създаде Клеъри, щастието дойде и заля добрите хора.Майката на Клеъри не само че се събуди и участва в битката срещу Валънтайн, но и се сгоди за Люк-нейният най-добър приятел и също така този който подкрепяше Клеъри през времето, когато беше сама. Клеъри и Джейс се събраха, Алек и Магнус също. Саймън остана в любовен триъгълник с Изи и Мая, а пък сем. Лайтууд приеха Алек такъв какъвто е. И през всяка трудност и битка през, която преминаха Ловците-те не се отказваха и постигнаха своето. С това голямо приключение се родиха много сълзи, любов, болка, щастие, предателство и приятелство! Да се пренесеш в този Свят е едно удоволствие от което забравяш за проблемите и дори за съня си. Прелистваш жадно страниците и когато затвориш и последната оставаш без дъх и трепнеш за продължението на тази вълшебна приказка. Тази поредица има още много,което да ни покаже и смятам ,че точна за това заслужава приза – „Книга на годината”!

DARTH_SIDIOUS

Пърси Джаксън

В елинистичната епоха съществува философски дебат, който грабва вниманието на някои от най-известните изследователи на този период и остава неизяснен до голяма степен и до днес. Това е дебатът между Платон и Сократ за това що е красиво. Сократ задал този въпрос на Платон, а Платон отговорил, че например красиво е едно младо момиче. Но Сократ му отговорил, че момичето остарява и губи красотата си. Тогава Платон създава своето понятие за красивото и обективните форми – изключителна заслуга на философа и до наши дни.
Сигурно се питате – защо Сидиъс ни занимава с тези отвлечени разсъждения сега? Причината е много проста – защото ние всички като фентъзи фенове търсим красивото в този прекрасен жанр. Какво е красивото за всеки един от нас в едно произведение – това е нещо много лично, което всички ние съпреживяваме съкровено, което прави фентъзито уникално. То не може да не остави у фентъзи фена усещане, което само той си знае.
Едно такова усещане оставя у нас и Пърси Джаксън. Той сякаш дойде като гръмотевица из пръстите на Рик Риърдън и остави трайна, неизличима след във фентъзито. Ето тук е важно това, което казва Платон за красивото: то не е просто тук и там. Истинско красивото е неизменно, постоянно, то е вечно и обективно. Такъв е и Пърси. Той се появи по време, когато фентъзито процъфтяваше след падението на Волдемор и се радваше на много други щастливи образи. Хари Потър, Здрач…още много такива имена на тази незабравима епоха се мотаят из главите ни. Но измежду всички произведения има нещо, което отличава Пърси Джаксън. Това е, че той отговаря на тези обективни категории, поставени от Платон. Да го кажем на малко по-простичък език.
От началото на книгата до края на поредицата ние сме с героят. Смея да твърдя, че за разлика от другите произведения – съперници на Пърси в настоящото състезание той е единствената книга, където сме заедно с героя, където заедно с него от първо лице преживяваме това, което той преживява. Смеем се с него, тъжим с него, затаяваме дъх при всяка битка и така страница след страница докато неусетно достигнем края на книгата. Риърдън е постигнал нещо, което никой досега не е успявал. Огромните описания вече отстъпват място на раздвижени и гъвкави диалози, където вървим с героя и просто възприема всичко както поискаме. Това е творба, в която авторът ни „подарява” своя свят – да го приемем и осмислим така както искаме, заедно с Пърси. Уникален шанс, в който останалите две произведения ни ограничават. При Пърси рамките падат, как ще гледаш на това, което се случва около него по време на битка или на местата, където отива – наша работа.
Нещо повече, Пърси ни удивява и по начин, който ни е еднакво полезен и забавен. Или някой ще отрече, че са му много по-забавни образите на гръцките герои от книгите, отколкото сухите академични анализи в учебниците по литература? Колко хубаво би било ако учебниците по Антична литература бяха на Рик Риърдън. С други думи, когато пътуваме с Пърси ние увеличаваме не просто литературната си култура, ние трупваме знания, каквито той трупа, умения и опит, каквито той трупа. Уникален начин да станеш герой сам в себе си и отново – без да поставяш никакви рамки, всеки може да пътува с Пърси където и както си иска и без да се лишава от каквото и да било.
Какво прави Пърси толкова специален? Фактът, че веднъж започвайки да четем книгата ние ставаме част от този свят. За разлика от другите две произведения не можеш просто да прочетеш част от книгата и да я оставиш. Поне един истински фентъзи фен никога няма да го направи. Книгата е дълбока по своя замисъл, но поносима за всички – почнем ли я веднъж няма спиране, защото събитията следват едно след друго и време за отдих почти няма. Самият Пърси едва се задържа само една вечер в лагера.
На следващо място, Пърси остана красив във всичките си книги. Отново, не красив в буквалния смисъл, а красив като цяло – образ, който се развива в дълбочина и бива разгърнат успешно от автора. Колкото по-напред отиваме в книгите, толкова по-интересно става, толкова по-сериозни са предизвикателствата и изпитанията пред героя. Красиви, благородни са постъпките на героя, прекрасни са жестовете и жертвите, които той прави са приятелите си, приятен и забавен е начинът, по който се държи, не на последно място – достоен е начинът, по който приема трудните моменти и грешките си. Поразително е как за няколко книги едно малко момче става герой.
Риърдън ни дарява един образ, който не просто ни удивлява, той ни подхранва със своите чувства – качество, с което малцина могат да се похвалят
На предстоящите награди предстои още едно пътешествие, което по един или друг начин ще е съдбовно за Пърси. Нека му окажем подкрепа. Защото ако пътуването на останалите герои приключи, то неговото едва сега започва…ще се уверите когато прочетете “Heroes of Olympus”.
В заключение – Пърси е пич.