Клубът за Ролеви игри в Разград приветства сборника „Мечове в леда”
Сказания за Ледената Планина от Александър Драганов:
Един невероятен фентъзи разказ, в който лъха на историите от типа за Тъмния елф Дриззт, но с нашенски привкус. Началото на разказва дори започва в стила на „Градът на Мрака” на Салваторе, но после след битката с Йети, нещата стават съвсем неочаквани и интересни. Най-много се накефих като прочетох, че възлюбената на Алтиарин Лерта всъщност няма да стане стара и набръчкана, защото е нещо като вещица и макар да има годинки, те всъщност не й личат. Още повече ме зарадва, когато историята на двамата герои продължи и в следващия разказ.
Лихварят от Александър Драганов
Това мрачно и демонично същество силф, аз го бях чувал в една друга и култова книга, а именно „Царство Уирд” – книга втора от невероятна поредица „Кървав меч”. Разбира се, тук то не се биеше с алебарди, а беше старо и хитро, но Алтиарин и Лерта отново показаха, че не са случайни герои. Приказна история с рицарски вампирски привкус, вероятно част от един по-голям и обмислен сетинг. Пожелавам на Сашо да си развие идеите за света на Алтиарин в отделна книга!
Кулата в Леденото Езеро от Бранимир Събев
Отдавна не бях чел разкази от типа на този, в който главния герой беше приц, тръгнал да си търси невяста. Елфът и джуджето с него много ме забавляваха, особено моментите, в които ставаше дума за кръчми и боеве с тяхно участие. Финалът в Ледената кула си беше изпипан като завършек, но в крайна сметка ми се, чини, че принцът така и не си намери жена, каквато беше основната цел. Можеше да пробва с принцесата от последния разказ
Златният вълк от Васил Мирчев
Васко, наистина се е научил да пише добре. Инквизицията действа тотално в неговия разказ, а героите са увлекателни и живи. Замислих се дали в тъмните средновековни времена наистина не е било така – когато стражите и църквата са преследвали набедените за вещици и вещери герои. Във всеки случай винаги трябва да имаш една хижа, в която да се скриеш. И да внимаваш, защото не всеки е този, за който се представя. Използвам случая, за да пожелая успех на Васко в киното и сценариите, които също сигурно пише в момента!
Пратка от Египет от Иван Димитров
Моят личен фаворит и любим разказ от цялата книга. В началото си мислех, че фараонът, който излиза от саркофага е лошият, а после се оказа, че той същност е от добрите. Злият магьосник не успя с плана си, а Веселия Буда беше страшен чешит за статуйка. Накрая, когато всичко свърши и героите отидоха да пият кафе, се замислих, защо и аз не получа такава пратка от далеч, за да мога да изживея такива приключения след това. Обърнах внимание, че героят е студент по банково дело (или поне пишеше есета за това), тогава си спомних, че Иван Димитров (който е мой приятел също) също беше завършил това, ако не се лъжа в УНСС. Трябва да пийнем винце с него някой път.
Сянката на Магьосника от Станьо Желев
От теб, Сашо, разбрах, че Станьо е най-младият член в екипа на сборника. Ето защо с особено внимание прочетох неговия разказ. Историята започна наистина интригуващо, когато героят тръгва да убива лорда, а се оказва, че лордът всъщност си няма представа за него. Двамата се оказват после железен екип. Разказът всъщност е доста епичен, като се замисля, накрая имаше батални сцени и дори: истински дракон. Планът на магьосника беше наистина зловещ и подъл. Радвам се, че не проработи накрая 🙂
Подменена приказка от Яна Маркова
Единствената дама в екипа. Единствената дама сред останалите герои (ако изключим Лерта, разбира се). Очевидно Яна е черпила вдъхновение от фолклора, имаше вещици, самодиви, принцове и змей. Онова кучеплъх също ме накефи. Само дето накрая ми стана жал за принца, отиди се много бързо човекът, на една хапка, дето се казва. Бива ли така?! Иначе ако змеят може да се превръща на човек, то принцесата трябва да бъде щастлива, защото ще има за кого да се сгоди накрая. Даровете, диалозите, невероятната начална сцена, всичко в този разказ лъхаше на зима и студ. Е, каквото и да се случи, лятото все пак ще настъпи, нали? Поздравления за младата авторка!
Последни коментари