Киновечер с маестро Валентин Стамов
Първо, искам да кажа, че маестро Стамов е един изключителен домакин. За мен беше огромна изненада, когато той лично посрещна всеки един от своите гости на прага на кинозалата и му стисна ръката за добре дошъл. Това е един от редките случаи, в които виждам у един домакин такава любов и уважение към своите гости. Още щом стъпих в залата неговата усмивка и ръкостискането му ме убедиха, че това посрещане е искрено. Винаги е удивително да видиш как в една препълнена зала гостите изразяват уважението към домакина с аплодисменти, но много рядко можеш да станеш свидетел на такова голямо внимание от страна на самия организатор, който до последно стоеше на прага и чакаше своите посетители. Затова – благодаря!
След като се настанихме на меките кресла с председателя на НКФХ Александър Драганов (Darth Sparhawk) и нашият обичан дългогодишен член на Клуба – Александър Горненски (GreenLord), маестро Стамов застана пред микрофона за да ни представи своята програма, както и своя екип. Научихме интересни неща за това как е успял да направи своите филми, които представи и разбира се за изключително интересната идеологическа рамка на неговото дело. След това започнаха и филмите. Първоначално имахме възможност да гледаме късометражен филм от комедийния жанр, озаглавен „Възглавницата”. Този оригинален проект, продуциран от НАТФИЗ и реализиран от екип на млади актьори и режисьор беше едно много свежо представяне, което мен лично ми хареса. Ако първият филм беше един успешен проект на група амбициозни младежи, то другите два филма бяха документални и ни убедиха за пореден път, че има още много какво да научим за нашата родина. Те ни разказаха за живота в две китни български села – Реселец и Белащица, за традициите, които са се запази в тях, както и за рустикално – урбанистичния фундамент на местната културна. Екипът се беше постарал да вникне във всеки един детайл. Потопихме се в тайните на местните забележителност – от античните местности, до руините на древните римски крепости, разрушени от варварите и митовете за юначните български войски, удържали в тези планински местности османските завоеватели, което ни дава основание да наречем тези места вековни. След това се пренесохме сред потоците и местните язовири, които с изумяваха с бистрата си вода, в която както ни каза и самия разказвач рибарите често обичат да хвърлят куките си. Запознахме се с хората от тези села и научихме много интересни неща за това как те живеят, както и за традиционните местни отрасли – пчеларство, лозарство, селско стопанство, земедие…неща, които на помнят на автентичното българско и напълно опрадвават европейското мото „единство в многообразието”. Кулминацията филмите си стигнаха като ни разведоха в два изключително красиви параклиса – „Свети Георги Победоносец” и „Свети Атанасий”, построени още по времето на император Василий ІІ Багренородни, когато Византийската империя е управлява тези земи. Наистина бях учуден да науча, че в един от манастирите има дори аязмо – извор, от който тече вода, която е лековита, а вътре в самия манастир се пази изключително рядка икона, която изобразява човешкия живот в четири сезона. След края на втория филм сякаш не ни се искаше да си тръгваме.
Но маестрото не ни остави да скучаем още дълго и ни поднесе черешката на тортата – кратък ням филм – комедия с участието на изключителния комик Чарли Чаплин, както и с други актьори, напомнящи добре познати ви от разговорите ви с мен лица. Но атмосферата стана още по-интересна и величествена, когато самият маестро Стамов седна зад рояла, разположен на сцената и засвири за да озвучи филма. Тогава самите кадри сякаш проговориха, а смехът ни стана още по-силен. Като почитател на пианото мога да кажа, че останах наистина възхитен от музикалния талант на Валентин Стамов, който с това изпълнение ни показа защо го наричат „маестро”.
След това тази изключителна промоция завърши с весел коктейл, на който с чаша вино гостите можеха да поговорят с маестрото и останалите членове на неговия екип за да изразят своите впечатления и да се порадват на страхотната вечер.



Последни коментари