Змии в стените
Сибин Майналовски е един от най-известните автори на фентъзи и хорър у нас, писал страхотни забавни разкази за колекциите “Мечове” на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър и смразяващи кръвта ужаси за собствените си антологии “Сянката” и “Усмивка в полунощ”. Неговото умение като писател е несъмнено, ала някои от творбите му са тъй тъжни, че ме бутаха към депресия, поради което се изкалпазаних и недовърших предните му сборници. Когато обаче получих неговата книжка “Змии в стените” преди няколко дни не можах да се сдържа и да не я започна, а дали заради крайно изнервеното лято, което изкарах или поради факта, че Сиби е задобрял още повече я изгълтах за 24 часа. И сега споделям впечатленията си!
“Змии в стените” е книжка от над 20 разказа, издадена от колекцията “Дракус”, подбираща най-доброто от съвременната българска фантастика. В нея ще намерите творби с най-разнородни теми, като преобладаващи обаче са ужасите. Сибин Майналовски подхваща няколко изключително тежки теми – за любовната раздяла и мъката, която тя остава в душите на хората, за сексуалното насилие и травмите, които носи, за отмъщението, което понякога се превръща във възмездие, за тъгата на децата, израснали без внимание или в жестокост и в крайна сметка за еснафлъка, създал цялата тази уродлива реалност. По своето отвращение към безмислието на така наречения нормален живот, в който отношението към хората е като към вещи, Сибин Майналовски донякъде ми напомня американски класици като Селинджър и Стивън Чбоски, макар, подобно на любимеца си Стивън Кинг, наместо с хаплив социален коментар да ги брули с неописуеми жестокости, излязли като от филм на Клайв Баркър или някой от шокиращите криминални сериали, на които са фенове той и героите му. Не трябва да се заблуждавате – тази книга не е за деца и ако беше филм, щеше да е забранена за лица под 18 години – на момента в нея има шокиращи, чудовищни описания, както в разказите “Охлюви”, “Плюшеният заек” и “Младоженците”. И все пак, в “Змии в стените” понякога има и усмивка, топли, засмени разкази, които показват светлата страна на автора, която всеки, който го познава, е виждал. И макар в “Последният хорър разказ” Сибин косвено признава, че го убива успехът на фентъзито му, когато душата му крещи за хорър, аз съм убеден, че любовта, за която в предговора казва, че някога е била в душата му, още е там.
Ето и любимите ми разкази в сборника:
~ “Мъчно ми е за Бенджи”
Разказа за мъката на едно момче, което губи своите котенца, негови единствени приятели в едно разпаднало се семейство. Последното от тях, Бенджи, го е спасило от ужасна участ – но и на ужасна цена.
~ “Лори”
Един мъж открива, че е попаднал на семейство вещици след като се е оженил за една от тях – и след като е родил дъщеря си. Сега той ще трябва да вземе най-тежкото решение…
~ “Моргата”
Не-мъртвите работят във Валхала, а едно зомби и една красива вампирка си спомнят какво е било едно време, когато живите са били господстващ вид на земята.
~ “Часовникът”
Болезнените спомени на един умиращ на фона на тик-такането на стар стенен часовник от неговото детство. Брилянтен разказ чисто като написване и като атмосфера.
~ “Змии в стените”
Едно момче расте под “грижите” на жесток баща и ужасът от змиите, които пълзят в стените на неговия блок. Негов щур съученик твърди обаче, че това не са змии, а призрак, който иска да осъществи контакт с него, духът на момиче, която може да се превърне в неговото спасение…
~ “Кюлотите на вещицата”
Група симпатични магове биват неприятно изненадани от прокълната пица, изпратена им от зла вещица. Какъв е единственият начин да я победят? Ще разберете ако прочетете тази шеметна и весела история.
~ “Зъболекарска практика”
Стилно английско градче със стилни английски герои. Новият зъболекар посреща учтивите пациенти на всяка дата освен петък 13-ти. Защо? И той, и вие ще разберете…
~ “Говорещия с котки”
Невероятно красив разказ за тъжен и загадъчен бездомник, който говори само с котките в града, обичащи го безрезервно. Когато едно младо момиче е заплашено заедно с четириногите му приятели, бездомникът ще разкрие частица от силите, които владее… Стори ми се като съвременно продължение на “Котките на Ултар” на Х.Ф. Лъвкрафт.
~ “Драконът Тодор”
Завършвам прегледа с любимия ми разказ в сборника! Драконът Тодор е един от последните представители на своя вид, но има голям проблем – той е обратен и не може да си намери приятел, поради което е принуден само да въздиша по изящния Смог от филмите на Питър Джаксън. В търсене на щастието той решава да се превърне в човек. Но ще има ли повече късмет тогава?
Цялостно “Змии в стените” е една силна колекция разкази за по-зрелите фенове на жанра фентъзи и хорър. С него Сибин Майналовски затвърждава позициите си на един от най-големите майстори на черния жанр у нас. За мен ще е интересно да видя и други негови творби за в бъдеще, макар да си бих позволил да препоръчам да раздели фентъзитата и ужасите в две отделни колекции – да кажем “бяла” и “черна”. Това е така, защото хорър разказите му не са за всеки и бих ги препоръчал на най-закоравелите фенове на жанра и по-поживялите читатели, докато фентъзито му наистина има потенциала да го изстреля в позицията на най-популярен автор на жанра у нас. В крайна сметка обаче Сибин е Сибин защото пише каквото му е на душата и не се съобразява с препоръки, закони и цензура – и може би затова книгите му се получават толкова силни.
Като “Змии в стените”.
Последни коментари