За “Властелинът на пръстените” и още нещо…

За “Властелинът на пръстените” и още нещо…
автор: Yann

“Започва път от моя праг –
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг
И аз ще трябва да вървя.
Да тропам весело с пети,
Дордето стигна друм голям,
Събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.”

Когато Сашо Драганов ми предложи да напиша няколко думи за книгата на Дж. Р. Р. Толкин, в първият момент аз тайничко възкликнах – супер, най-после ми се отдаде възможност да кажа на всички колко е велик моят автор. Но после размислих и стигнах до извода, че това няма да бъде достатъчно. Велик е Уинстън Чърчил (“Само пури, секс и никакъв спорт!”), но дори и той не е постигнал това, което този английски писател е направил, написвайки тази книга. Във “Властелинът на пръстените” има всичко, което се иска от един роман, за да се превърне в класика. Заплетен сюжет, изградени герои, епичен размах, поезия и виещ се път от пасторалното до диаболичното (както пише на корицата на българското издание). Всички сме чели “Хобитът” (или “Билбо Бегинс или до там и обратно) и знаем, че в него нашият хобит намира един вълшебен пръстен, който те прави невидим, когато го сложиш. Във “Властелинът на пръстените” ние научаваме за съдбата на този пръстен…
Билбо вече е прекалено стар за нови приключения. По заръка на магьосника Гандалф, той предава вълшебният пръстен на своя племеник Фродо Торбинс, а самият той отива да пише мемоарите си при елфите в Ломиндол. И така пръстенът попада в нищо неподозиращия Фродо от Графството. Минават няколко години и Гандалф отново се появява в Хобитово. Той носи лоши новини за нашия хобит – на Юг в земите на хората се готвят битки със силите на злото. Тайната на врага се крие в този малък пръстен и той не бива да остава повече в Графството. Окото на врага се е насочило насам и на Фродо се пада отговорността да поеме пръстена. Гандалф изпраща хобита на запад при Елронд, където съдбата на пръстена ще бъде решена окончателно. Фродо няма да е сам, в пътешествието ще му помагат градинарят Самознай Майтапер, както и хобитите Мери и Пипин, с които той тръгва на път. По-късно към него ще се присъединят и джуджето Гимли, елфът Леголас, воините Боромир и Арагорн, както и самият Ам-гъл в едно обречено пътуване към Съдбовния връх, където трябва да бъде хвърлен пръстена. За да бъде добро…
Това е началото на този великолепен роман и аз няма да ви разкажа нищо повече. За всички, които не са го чели, предстои ви да надникнете в един красив и по своему почти достоверен свят, в който магията е жива и в който “не всяко злато сияе, не всеки скиталец е враг…”. Огромната заслуга на професор Толкин е фактът, че тази книга ни прави добри, а са наистина малко книгите, които могат да го постигнат. Но това не е просто книга – това е “Властелинът на пръстените”!