Железният воин

“Железният воин” е последната книга от втората трилогия за Железните феи, поредица от писателката Джули Кагава, с която се запознах през 2012-та година. Тогава за броени дни изгълтах оригиналната трилогия и настоятелно лобирах за издаването й на български. За съжаление не се получи и на нейно място у нас се появиха книгите на Сара Дж. Маас. За мен това малко като размяна кон за кокошка, но пък има причини не аз да решавам политиката на българските издатели – обикновено когато са се водели по акъла ми, не са прокопсвали. Така или иначе втората трилогия на Кагава, “Призивът на Забравените”, не започна така убедително. За щастие авторката отдели достатъчно време за написването на последната книга и в резултат “Железният предател” е най-силният том от поредицата и може да се каже, че Джули Кагава е оставила най-доброто за накрая.
Началото на “Железният предател” започва трудно за Итън Чейс, брата на Железната кралица Мегън, който е пронизан от нейния син и свой племенник Кийран и оставен да умре в Ирландия. Итън по чудо оцелява, но когато се събужда научава смразяващи вести -Кийран е станал предател и се е присъединил към армията на Забравените, безформени феи, които искат да върнат Първата кралица на власт във вълшебния свят Невърневър. Първата кралица е безмилостен тиранин от древното минало и по нейно време в Невърневър е имало безкрайни кланета и ужаси. Сега тя се е зарекла да унищожи съществуващите дворове на Зимата, Лятото и Желязото, а оръжието й за тази задача е Кийран, в чиито вени тече кръв и от трите големи рода на елфите. Мегън е принудена от Оберон и Маб да се присъедини във войната срещу собствения си син и изглежда, че той не й оставя никакъв избор. Душата на Кийран е открадната заради опита му да спаси лятната нимфа Анвил с помощта на черна магия, а единственият начин да бъде спасен е ако сам склони да унищожи създадения с тази магия амулет. Това е една почти невъзможна задача, но Аш, някогашният принц на черните елфи, консорт на Мегъл и баща на Кийран моли Итън да се натовари с нея. И макар да е меко казано сърдит затова, че е бил промушен, Итън се съгласява. Всичко за семейството, както се казва. Сега, придружен от любимата си Кензи, нейния гремлин Рейзър и загадъчни помощници като говорещия котарак Грималкин и Големия Лош Вълк, той ще трябва да навлезе в най-страховитата гора на Невърневър с надежда да намери изгубената Анвил и да я отведе пред Железния предател…
Джули Кагава е уникално добър автор и макар вече да е преведена на български с вампирската си поредица “Войната на безсмъртните” аз още съжалявам, че “Железните феи” за момента са достъпни само за читателите, владеещи английски език. Тази книга е доказателство за силата на поредицата. Въображението на писателката съперничи с това на Саймън Р. Грийн, а чарът на героите й – с тези на Гав Торп. Това са все автори, които може би не са ви добре познати, но ако четете редовно “Цитаделата” сигурно разбирате каква похвала отправям. Най-впечатляващото в “Железният предател” е, че макар да е класическа приказка за доброто и злото, тя нито е захаросана, както предполагат каноните на жанра, нито е пуритански осъдителна, както се случва често във фентъзитата както на по-старомодни, така и на съвременни либерални писатели. Това е страхотно фентъзи, което заслужава вниманието както на нашите издатели, така и на всеки, койхо обича жанра, а ревюто му пък трябва да е в раздел “Книги”, но поради профилактиката и това, че не мога да изчакам да споделя впечатленията си го пускам като новина. Надявам се да ви е харесало, защото книгата, която го вдъхнови определено се хареса на мен 🙂