Драконът на негово величество

Когато капитанът на английския кораб “Самоуверен” Уилям Лорънс открива драконово яйце в трюма на пленен от него френски кораб, целия му живот се променя драстично. Яйцето се излюпва и малкото драконче явно си е харесало капитана. По неписан закон, това прави Лорънс негов Ездач и той е задължен да го обязди и да се присъедини към Английския Въздушен корпус. Това е добра новина за Корпуса, защото ще им трябват колкото се може повече дракони за да защитят Англия от Бонапарт и неговите воиски. Лорънс и дракона му, Темерер, бързо разбират, че са различни от останалите от Корпуса, а докато те се опитват да си намерят място в необичайната за тях среда и в същото време се обучават за да станат пълноправни членове на Корпуса, Бонапарт плете своите планове как да нахлуе в Англия…
Интересна, забавна и динамична книжка, която има своите недостатъци, но те не развалят цялостното удоволствие от нея. Главните герои, Лорънс и Темерер, са изключително симпатични, а и останалите герои, макар и да не блестят с нещо особено, не са отблъскващи или неприятни(като изключим Ранкин). Битките са малко, но добре описани и епични. Единствената ми забележка е към несериозността на авторката към детайлите – накрая останах с впечатлението(особено в най-епичните или драматични моменти) че Новик ги претупва нещата и не описва достатъчно старателно събитията и пейзажа. Не е нещо фатално, но определено дразни и се надявам да поработи върху това в продължението. Връзката дракон-летец не е на нивото на Ерагон, но все пак е много добре описана. Дракони, куп комични ситуации, екшън и увлекателна история – какво друго може да поиска човек от фентъзи книга?