Далечно Царство

Далечно Царство
автор: Sparhawk

Преди много години, през 1994 година, в колекцията на тогава младото издателство “Бард” излезе една книга – “Далечно Царство” на авторите Алан Кол и Крис Бънч. За късо време тя си спечели стотици почитатели в България, които я възхваляваха като връх във фентъзи-епоса. 10 години по-късно тази книга достигна и до моите ръце, а моята оценка е същата – това е истински шедьовър. И го казвам не защото по принцип търся доброто у една книга, нито пък заради топлите си чувства към Алан, с който редовно си пишем.
Пиша го, защото е факт – “Далечно Царство” е едно от най-съвършените фентъзита, съчетаващо в себе си най-доброто от жанра и поднасящо го на читателя по прекрасен начин.
За какво се разказва в тази книга? За твърде много неща, които не могат да бъдат описани в едно просто ревю. Защото това е книга за другарството, за вярата, за мъката, за щастието, за любовта, за мечтите, за магията, за ужаса, за прошката. И всичко това е въплътено в един образ-мечта – Далечното Царство, за което копнеят главните герои в този роман, Алмарик Антеро, от чиято гледна точка е разказана тази история и неговия обладан от копнежи приятел, капитан Дженъс Грейклок. Събрани от съдбата, двамата решават да тръгнат на опасно пътешествие, изпълнено с премеждия, пътешествие, което трябва да ги отведе до легендарното Далечно Царство, където няма бедни и гладни, а усмивките не слизат от лицата на хората. И те започват своите пътувания, преминавайки през земите на странни народи, неспокойни духове и страховите премеждия, стигайки накрая страната на своите сънища. Но дали те няма да се превърнат в кошмари?
В тази книга, толкова различна от излизащото на конвейр стандартно фентъзи има всичко, което бихте могли да пожелаете – опасни приключения, кървави битки, опустошителни магии… но за разлика от други книги, тук те не са самоцел, нито пък просто ефектен декор, а са истински втъкани в една сложна и болезнено истинска история за съдбата на мечтите.
Едно от най-добрите фентъзита на всички времена. Благодаря ви, Алан Кол и Крис Бънч!