Възкресителят
Днес жанрът на ужасите с някои изключения се счита за доста долнопробна конфекция от булевардни книжлета и треторазредни филмови продукции и това, за съжаление е вярно. В началото на 20 век обаче, когато хорърът още не е бил комерсиализиран, на литературната сцена се е появил писателят Хауърд Ф. Лъвкрафт, който е написал не само някой от най-страшните, но и някои от най-въздействащите произведения във фантастичния жанр изобщо. Със своя елегантен, по английски (въпреки, че автора е американец) изящен стил, с атмосферата на постоянен дебнещ ужас и с блестящото си, почти документално и все пак по свой начин красиво повествование, Лъвкрафт се е утвърдил като най-добрият писател на ужаси на всички времена (по признание и на Стивън Кинг). Благодарение на Издателска Група “България” и самоотвержения труд на известният преводач, писател и фен Адриан Лазаровски, сега на български виждаме нов сборник от този автор – “Възкресителят”, включващ в себе си роман и новела. Започваме поред:
Случаят с Чарлз Декстър Уорд
Чарлз Декстър Уорд е интелигентен млад човек, живо интересуващ се от история, култура и митология, живеещ в градчето Провидънс и радващ своите заможни родители. Животът пред него изглежда с отлични перспективи, докато той не открива, че е далечен потомък на Джоузеф Къруин, зловеща фигура от миналото на града, споменът за която като, че умишлено е бил изличен. Любопитният Уорд обаче продължава да търси информация за своят предтеча и открива негов потрет, върху който с изумление открива свой двойник. Скоро в поведението на Уорд започва странна промяна – интересът му към историята и традиционните университетски дисциплини замира, а той започва да се занимава с все по-зловещи експерименти, които смущават семейството му и събуждат дълбоката тревога на неговия лекар, психиатърът д-р Уилет. Когато в града започват да се случват инциденти с оскверняване на гробове и зачестяват случаи на вампиризъм, Уилет започва изследване, което го отвежда до все по-смразяващи и уродливи разкрития…
“Случаят с Чарлз Декстър Уорд” е блестящо произведение на Лъвкрафт, което се чете на един дъх и може да докара ледени тръпки по гърба на по-чувствителните. Лъвкрафт майсторски описва както историята на Къруин, така и трагедията на младия Чарлз, а когато двете се срещат в едно, ужасът в историята вече е станал лепкав и притеглив, мрак, от който няма измъкване. Моментите, в които Лъвкрафт разкрива ужасът на съгражданите на Къруин и потомъка му и начинът, по който споменава чудовищните им занимания, скрити зад тежкси завеси в скрити лаборатории и чудовищни катакомби, въздейства на психиката много повече от кървищата, характерни за жанра днес и го прави с кадифената елегантност на старите английски разкази за призраци от творци като М.Р. Джеймс. Прилика има и с историите за вампири, като “Дракула” на Брам Стоукър и наистина в историята на мрачните магии и некромантии се загатва за приятел на Къруин от Трансилвания, който е благородник. За разлика от тези истории обаче, Лъвкрафт не само разказва страшна приказка, той повдига, макар и леко, завесата над умопомрачителни бездни на мрака, разкриващи един гениален, но и болен ум, на писателя, който ги е измислил. Както казва Стивън Кинг, Лъвкрафт не пише тези неща заради някой долар в повече. Той ги вярва. И именно за това книгата му е шедьовър.
Хърбърт Уест, Съживителят на Мъртвите
Втората част от сборника представлява страховита новела, разказваща за ужасяващата съдба на д-р Хърбърт Уест. Хърбърт Уест е талантлив хирург, който мечтае за това да успее да върне живота в труп. Гениалният му, “демоничен” ум успява да измисли разтвори, които отново да вдъхнат живот в умрелия, но да въстанови умът на първа степен се оказва невъзможно. Решен да постигне това, Уест започва да експериментира все повече с трупове, създавайки изроди, чиито живот после е принуден да отнеме. Потъвайки в мрачната си страст, докторът се превръща в чудовище и дори отива в световната война, за да си добавя още мъртъвци за ужасяващите експерименти. Годините минават, когато някои от чудовищата му, успели да се изплъзнат, решават да ликвидират своя създател…
“Съживителят на Мъртвите” може да звучи донякъде познато, тъй като е сходна със сюжета на истории като “Франкенщайн” от Мери Шели и “Островът на д-р Моро” от Хърбърт Уелс (а не Уест ;), но е несравнимо по-страховита. За разлика от Шели и Уелс, които дават рационални, ако и фантастични обяснение за ставащото, Лъвкрафт отново открехва завесата към лудостта. Историята му става все по-злокобна, кървава и уродлива (дори нехарактерно кървава за този автор), а развръзката е просто чудовищна.
Феновете на хоръра, които освен гадориите, ценят и добрия стил, и смелите идеи, няма как да не харесат този уникален за България сборник, срещащ ни отново с най-страховития летописец на мрака – Хауърд Лъвкрафт.
Последни коментари