“Беглец по острието” или “Мечтаят ли роботите за електроовце” е роман на писателя Филип Дик, който се счита за връх в научнофантастичната литература и вдъхновява филмовата поредица Blade Runner. Той прехвърля читателя в един невъзможен, почти сюрреалистичен свят, в който въпросът какво представлява живота сякаш се разтваря в радиоактивната прах, паднала след жестока Трета Световна Война.
Рик Декард е кораво ченге със специална задача – той е ловец на андроиди, изкуствено направени хора, които трябва да прислугват на емигрантите, напуснали Земята заради опасността от генетично увреждане, настъпила след опустошителен военен конфликт, превърнал животните на планетата в рядкост. Той живее със съпругата си, която умишлено се програмира да страда от депресия и понеже няма пари да гледа истинско животно, си е купил електроовца, която вечно преживя и го гледа с безжизнените си очи. В същото време Джон Изидор е това, което се нарича на обиден жаргон “пилешка глава” – мъж с интелектуални затруднения, резултат от радиоактивно замърсяване. Той работи във ветеринарна клиника за изкуствени животни и живее сам в полуизоставен блок, като живо се интересува от тайнствената си и недружелюбна нова съседка. Когато група андроиди от нов, усъвършенстван модел избягват от Марс на Земята, както Декард, така и Изидор ще се изправят срещу тях, поставяйки под въпрос възприятията си за живота и смъртта…
“Беглец по острието” е позната на повечето фенове благодарение на ювелирно изваяния филм на режисьора Ридли Скот, но това е малко нечестно към книгата, която е поне също толкова въздействаща. Макар да има бърз, ясен и стегнат стил на писане, който приковава вниманието на читателя, в краткия обем от под 300 страници писателят Филип Дик представя един меланхоличен свят, в който и хора, и андроиди копнеят да почувстват нещо, но се изправят едни срещу други поради неумолимата строгост на закона и собствените си ограничения, едните на живи същества, отдавна съсипалия своя роден свят и прегърнали като спасение фалшива религия за страданието, а другите на машини, произвеждани като капачки, но прокълнати с копнеж към битието на реални хора. Това е поетична книга, но в мрачни краски, с герои, обречени да се изкачват по хълмове, докато ги целят метафорични и реални камъни, подобно на пророка Мерсер, опитващ да осмисли безрадостното им съществувание. Може би в крайна сметка няма значение дали роботите или хората мечтаят за овце, било то млекодайни или електрически, а търсенето на причина за живеенето, въпрос, терзаещ тревожните умове на човечеството от дълбока древност до, както научаваме в тази книга, бъдещето, което сами ще си натворим. Шедьовър на фантастичната проза.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари