Аурелион – Монетата

„Аурелион: Монетата”на Фентъзи клуб „Светлини сред сенките”, една платинена монета в българската фентъзи литература

Запознах се с клуб „Светлини сред сенките” и с ръководителя им Валентина Димова (по-известна като Leona Dim), по време на един небезизвестен литературен конкурс. Идеите им ми допаднаха, и реших да се запозная по-обстойно с творчеството на младите писатели. Така в ръцете ми попадна тяхната книга- „Аурелион: Монетата”.
Когато замаскираният крадец Киа, се среща с малкия и беззащитен елф Айк, тя дори не предполага какво ще се отключи в нейната душа. Майчински инстинкт и желание да предпази малкото момче от живота на улицата. Но Айк е откраднал една рядка монета от учениците в института по магия Мефоди и Рад. Заради тази монета, те преживяват опасни изпитания, който не се разминават без жертви. Но най-важното тепърва предстои- те трябва да занесат монетата в храма на Некрос. От това пътуване зависят не само техните животи, а и съдбата на целия свят. По време на пътуването си те се срещат с ексцентричната, но забавна гадателка Ализабет и джуджето Типодин.
Когато затворих последната страница на „Монетата” исках да напиша страшно много неща в едно ревю. Защото наистина книгата има много качества. Може би не всички са положителни, но достойнствата на произведението засенчват всички отрицателни черти. Въпреки че сме в България, където добрите екипи по подготовка на една книга са в големите издателства (които от своя страна не са много) и въпреки недоразвития книжен пазар, клубът „Светлини сред сенките” продължава да се бори. Те са пример за постоянни български автори, които вършат работата си и не се опитват да подръжават на който и да е. Всичко, което прочетох в романа е написано с чудесен стил и много въображение. Изключително важни са и посланията, които са една неразделна част от повествованието. Някои мисли са толкова силни, че ми идеше да подчертая сентенциите, въпреки че не обичам да драскам по книгите си, още по-малко по любимите, каквато определено стана „Аурелион 1”. Няма как да не спомена и илюстрациите. Страшно красиви и представителни. По изключително жив начин пресъздават прочетеното Можеш да се докоснеш до героите, сякаш те са твои приятели. Всеки един от тях ти става близък. Тръпнеш в очакване какво ще стане до последната старница.
За мен тази книга е задължително четиво за всеки фен на фентъзито и то не само в България. Една платинена монета, насред не толкова блестящата българска действителност. Точно такива произведения ни трябват, за да достигнем една по-добра промяна. Тези млади хора заслужават аплодисменти! Очаквам продължението – „Аурелион-Храмът” с голямо нетърпение! Последно разбрах, че романът се е класирал в “Малкото голямо четене” на 29-то място. Напълно заслужено приятели! Продължавайте все така!

„Възрастните харесваха това, което е изгодно за тях. Не ги интересуваше дали е добро или красиво. Важно беше просто да им върши работа…”