Здравейте скъпи приятели на Цитаделата и за много години! В първите дни след настъпващата 2026 се завръщам с ново ревю, което вещае сериозна доза критика. Истината е, че с нетърпение очаквах последният обявен сезон на сериала Странни неща. Тази поредица започна с много обещаващо начало, което плени сърцето на много фенове и я направи една от най-предпочитаните в западното кино. С голямо незадоволство обаче трябва да констатирам, че този сезон не е това, което очаквах, да не кажа, че видяното от мен много напомня на една серия от сюжети, които докараха нашия жанр до ръба на сериозна политизация, която имаше катастрофални последици за неговото единство. Но да караме под ред.
Сезон 5 развива няколко паралелни сюжетни линии, които се фокусират основно върху опитите на Джейн, Майк и приятелите им да спрат злодеят Хенри Крийл (Векна). Тъй като в предишния сезон целите на Векна бяха сведени до това да отвлича деца тук става ясно, че умовете на малките му трябва за да пробие границите на нашето измерения и да го слее със своето. Затова Векна, който оцеля от сблъсъка с Джейн започва да се явява отново на децата в градчето Хокинс, съблазнявайки ги с обещание за това, че ще ги пази от чудовищата в сънищата им. След като децата се поддадат на изкушението те биват отвеждани в покоите на Хенри, където той манипулира умовете им за да черпи сила от тях. Ето защо Джейн, Майк и Уил планират да проникнат в Сенчестото измерение (Upside Down) под носа на военните, за да намерят Векна и да го унищожат веднъж завинаги. Когато обаче това се случва те с ужас констатират, че Хенри не обитава това място, а царува над Dimension X, където се намират и похитените деца. Сенчестото измерение е просто мост към царството на Хенри, а там ги очаква нещо дори по-страшно, което може унищожи нашия свят.
Ще започна с хубавите неща в сериала и те се ограничават най-вече до играта на Джейми Бауър и Ноа Шнап, които изпълниха на много високо ниво ролите си като Хенри Крийл – Векна и Уил Байърс, вдъхвайки позитивна атмосфера в сериала. За жалост старанията им бяха засенчени от неадекватната игра на Дейвид Харбър (Джим Хопър) и Майли Браун (Джейн) като особено отчетливо се наблюдаваше старанието на Браун да имитира Дейзи Ридли в движенията и поведението си. Катастрофални са приликите и директни заемки в сериала от То и Интерстелар. Разбира се, че е хубаво да се вдъхновяваш от чужди творци, но когато главният злодей се въплъщава в огромен паяк за да убие героите, а те попадат на планета с огромни скали и времеви ограничения плагиатството идва прекалено много.
Към това се прибавят и странните диалози между Векна и героите, които в повечето случаи протичат под формата на остроумни бъзици и лигавщини, та така всеки път. С изключение на една – две, бойните сцени са доста скучни просто защото замисълът им е много по-подходящ за пълнометражен филм, а не за сериал. Алогично е и посланието на сериала – Векна е лош, просто защото е слаб по природа – сякаш ако човек можеше сам да избира родителите си нямаше да поиска да стане съюзник на Паяка. Или пък опитите на Дъфърс да накарат Джейми Бауър да се държи като мухльо – поведение, което си личеше, че изключително много тежи на ветерана от Хари Потър и Здрач. Ако трябва да бъда честен, заключението ми е, че най-добре щеше да бъде този сезон изобщо да не беше заснеман. Края на сезон четири остави достатъчно загадки, които героите можеха да разрешат сами, а Векна да се превърне в лош спомен за всички. Но разбира се – всички искаме да сме като Стивън Кинг и Джеймс Камерън. Резултатите са налице.
Ревю на доц. д-р Искрен Иванов
Последни коментари