Момчето, което можеше да бъде крал

boy king poster

“Момчето, което можеше да бъде крал” е фентъзи приключение от 2019-та година, дело на продуцентската компания “20 Сенчъри Фокс” – един от последните й проекти, направен преди да бъде погълната “Дисни”. Макар да не пожъна голям касов успех, това филмче е чудесно и според мен ще допадне много на хората, които обичат истории като “Хари Потър”, “Пърси Джаксън” и “Хрониките на Нарния”. То обаче не е адаптация по книга, а оригинален сценарий.

Алекс е на пръв поглед обикновено момче, което живее с майка си, след като баща му е напуснал семейството. Най-добрият му приятел Бев е голям фен на фентъзито, но понеже е по-пълничък, редовно бива тормозен в училище от грубияна Ланс и неговата приятелка Кей. Един ден Алекс се нахвърля на Ланс и после, за да не изяде боя, се скрива в строеж, където попада на нещо странно – меч, забит в циментов блок. Алекс измъква меча, без да подозира, че това е истинският Ескалибур, някога носен от крал Артур. Преди много векове, с този меч благородният владетел е сразил вещицата Моргана, която умеела да се превръща в дракон. Ала Моргана хвърлила проклятие – когато народът на Великобритания е отново разделен, тя ще се върне, за да зароби всички. Този ден настъпва сега…

boy king sword

“Момчето, което можеше да бъде крал” е чудесно приключение в духа на най-любимите ни истории. Алекс е симпатичен млад персонаж, който е разработен с интересна идея – макар да не е непременно силен, умен или кой знае колко красив, той има дарбата да обединява хората и да печели за съюзници дори свои неприятели като побойника Ланс. Актьорите на децата се справят чудесно със задачата си, като най-добър е Том Тейлър – Джейк от “Тъмната кула”, който сега е пораснал и влиза в ролята на лошото момче Ланс. Сред възрастните блести Патрик Стюарт, който има малко, но запомнящо се участие. Макар филмът да не е заснет с кой знае колко голям бюджет, ефектите са на ниво, особено когато децата биват преследвани от злите немъртви конници на Моргана, въоръжени с огнени мечове. Историята има обрати, емоционални моменти и екшън, които са задължителни за хубаво фентъзи. Бях убеден, че е заснета по книга, но се оказа, че бъркам и мисля това за хубаво. Феновете на книгите никога не са доволни от адаптациите, тъй като очакват всичко да е 1:1 с първоначалния сценарий, а това много рядко е възможно. Затова е чудесно, че “Момчето, което можеше да бъде крал” е филм сам за себе си. Така може да го гледате, без да го сравнявате с нищо и просто да му се насладите.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор