Gencraft е изкуствен интелект, който прави илюстрации по желание на потребителите си. Достатъчно е да му задатете кратко описание на това, което искате да видите и за броени секунди той създава картина. Това е доста удобно за писатели, които не търсят комерсиална цел и нямат възможност да плащат на професионални художници, а пък биха искали да видят персонажите, които са създали по начин, близък до това, което е в главата им. Днешният материал представя как Gencraft пресъздаде героите от моите книги по описанията, които му зададох.
Започвам с най-успешната си поредица, а именно поредицата “Сказания за Ледената планина“. Главен герой в нея е елфът Алтиарин. Начинът, по който изкуственият интелект го нарисува се доближава до моите представи, макар да изглежда една идея по-злонамерено, отколкото е в ума ми. Да кажем, че това е от периода му, когато е бил пълководец в Иррхас-Аббат, Града на Странните Удоволствия.
Вампирът Римиел беше другият главен герой в томчето, излязло на хартия през 2016-та година. За разлика от други персонажи, за които ми трябваха множество опити, така че да достигна до задоволителен резултат, тук нещата се получиха почти веднага. Римиел може би е образът, получил илюстрация най-близо до това, което е в ума ми, може би само една идея трябва да е по-тъмна косата му.
Един от често задаваните въпроси, когато “Сказания за Ледената планина” излизаше, бе какви ли трябва да са злодеите в книгата, щом добрите герои са вампир и тъмен елф. Отговорът на този въпрос мисля е даден перфектно от Gencraft, успял да пресъздаде по неповторим начин Корфин, върховния абат на личовете, почитащи Великия кракен. Чак на мен ми стана отвратителен, докато го гледах:
Корфин беше дотолкова злокобен, че една от читателките ми се притесни дали докато пиша за него не съм наистина бил под влиянието на демонична сила (не се шегувам, тогава бях в депресия и това бе едно окултно обяснение, което ми се даде по въпроса, преди да открия чудото на лекарствата). При излизането на продължението “Черната корона” обаче феновете на книгите ми бяха (не)приятно изненадани, че новият злодей е дори още по-ужасен. Представям ви лорд Агамон, садистичния предводител на черните елфи.
След края на “Черната корона” реших да опитам друг тон и през 2018-та година издадох самостоятелното фентъзи “Звездата на гибелта“, доста повлияно паралелно от японските анимации за гигантските роботи и класическата поредица “Трансформърс” на “Хасбро”. Затова и помолих Gencraft да нарисува в аниме стил протагониста на поредицата, огнения бог Танар и съм доволен от резултата:
За неговия най-добър приятел Паладиус обаче избрах класически стил и Gencraft, може би щастлив (добре де, едва ли, но все пак сме фантасти) от това, че трябва да илюстрира свой събрат робот се представи много добре със задачата да представи моя кибернетичен рицар, сравняван от читателите както с Оптимус Прайм, така и с Терминатора:
Връхлитането на пандемията от ковид-19 спря творческия ми устрем за издаване на нови книги, но това ми позволи да се върна на поредицата “Хрониките на Ралмия“, която писах още като младеж. Нейното първо томче, което единствено излезе на хартия, си остава и първата ми самостоятелна публикация, като главен герой в нея е момчето Алекс Джаспърс. Според мен Gencraft успя да го нарисува симпатичен:
Не толкова мили са противниците, с които Алекс трябваше да се пребори, като помня, че още при излизането на книгата във фаворит на феновете й се превърна страховитият лорд Дакавар, Рицаря на Смъртта. Gencraft надмина себе си, пресъздавайки илюстрацията му и чак ми стана съвестно като си помислих как се е почувствал Алекс, изправяйки се срещу това:
Лорд Дакавар обаче, колкото и да е силен и страшен, е само жертва на същинския архизлодей в книгата, а именно злия дух, наречен Прокълнатия. Той бе успял да се прикрие зад облика на кралския магьосник Санарос, но към края на романа бе провокиран да разкрие истинската си демонична същност, а Gencraft като че ли хвана точно този момент:
С Прокълнатия, който се завръща и в продълженията на поредицата “Хрониките на Ралмия”, качени онлайн в Цитаделата, слагам точка на прегледа си към собствените ми персонажи, а образите, които съм пропуснал в този материал евентуално мога да представя в следващ. За десерт обаче ще ви пусна една призрачна къща, която някой ден може и да ме вдъхнови за по-голяма хорър история, макар че не бива да го приемате като ясен ангажимент, а по-скоро като намигване към едно възможно бъдеще 😉
Александър Драганов
Последни коментари