In The Hall Of The Dragon King

In The Hall Of The Dragon King

Тези дни, в началото на новата година, ми се причете фентъзи. Но не какво да е фентъзи – а такова, като от моето детство, когато за пръв път бях запленен от магията на жанра, от книги като “Властелинът на пръстените” и “Хрониките на Нарния”, като “Мечът на Шанара” и “Белгариад”, истории за чудни приключения из далечни земи, за героизъм и за израстването, за епични битки между Доброто и Злото. Навремето целият жанр бе такъв. После нещата се промениха, част от читателите израснаха и посегнаха към произведения, отговарящи повече на опита им от горчилката на живота, като “Игра на тронове”, а новото поколение бе различно и вдъхновено от “Хари Потър”, тръгна да оправя света напук на възрастните с герои като Пърси Джаксън или Ловците на сенки. Самият аз също пораснах и последните години се увълчих с гримдарка на Warhammer и различните хоръри, които представих в сайта. Но тези дни, в студената, снежна зима, отново напомняща ми на детството, ми се прииска да се върна към невинността на онези години и затова, след щателно търсене в Интернет, се спрях на тази книга. Спечели ме заглавието – “In The Hall of the Dragon King” (“В Залата на Краля Дракон”), спечели ме резюмето – за младо момче, което тръгва на опасен път, спечелиха ме сравненията с “Нарния” и “Властелинът”, макар на мен книжката повече да ми прилича на “Белгариад”. Видях, че авторът, Стивън Р. Лоухед, е уважаваното име в средите на жанра, което някакси съм пропуснал и разтворих страниците на това приключение, издадено за пръв път в Щатите през далечната 1982-ра година.
In The Hall of the Dragon King 3rd variant
Куентин е млад послушник в храма на бог Ариел и учи за жрец. Но една студена зимна утрин, в манастира идва ранен рицар, който носи послание, предназначено само за очите на кралицата. Уви, никой от жреците на бога не бива да напуска манастира – такива са суровите му повели… ала те не важат за послушника. В импулсивно решение Куентин решава да обърне гръб на бъдещето и се отправя на пътешествие към столицата Аскелон, без й да подозира какви опасности го дебнат по пътя. Преди години кралят на неговата страна заминал за война срещу опасен враг, а сега неговият брат, коварният принц Джаспин, опитва да открадне властта с помощта на подкупни благородници, готови да предадат законния владетел. Нещо повече, за да постигне целите си, Джаспин се е доверил на Нимруд Некроманта, страховит майстор на черната магия, за който няма неразгадани тайни на мрака. За щастие обаче и Куентин няма да е шанс. По пътя си той попада на добри хора като отшелника Дънуин, бунтовника, известен като Ястреба и момче от мистериозен народ, които ще му помогнат да намери кралица Арилея – и да открие тайната за това как може да бъде победена злата магия на Нимруд…
Няма да отрека, че това е доста традиционен, по-циничните критици биха казали дори клиширан сюжет за жанра. Ала аз точно затова посегнах към тази книга и, Бога ми, струваше си. Още от първите страници усетих как топло чувство се разлива в душата ми, все едно съм опитал от домашните сладки, които баба ми правеше навремето. С удоволствие прочетох тази книга, проследих пътя на Куентин, открих с него храбростта, смирението, вярата. И се радвам, че има още две книги от трилогията “The Dragon King”, с които да си припомня уюта от времената, когато станах фентъзи фен.
In The Hall of the Dragon King New

Оставете отговор