Home, Sweet Home

home sweet home

Не съм вярвал, че ще го кажа някога, но като че ли напоследък по-сигурно е човек да си купи книга от български автор. Докато преводните заглавия у нас са подчинени на безмилостната логика на пазара, българските автори имат свободатата да пишат със съзнанието, че от това пари няма да изкарат и затова спокойно разказват това, което вълнува душата и тревожи ума им. Затова книгите им са истински. А една от най-истинските е антологията Home, Sweet Home на Явор Цанев, с която се сдобих на Коледния Панаир на Книгата.
Home, Sweet Home e колекция от 22 разказа в жанровете фентъзи, фантастика и хорър, като за всеки може да се каже, че е отличен. Авторът хваща няколко теми, които развива майсторски в малък брой страници. Пътуването до непознати планети е едната от тях, като характерното при подхода на автора е описването е в срещата с това, което считаме за познато и дори успокояващо – но това е измамно, космосът е чужд и това, което възприемаме по един начин, всъщност означава съвсем друг. Срещаме това и в разказа, дал името на сборника, и в сладката история с не дотам очакван край “Гушкавите”. Още по-впечатляваща обаче е срещата на чуждия разум с нашата планета. Явор прави това, което изглежда на пръв поглед невъзможно – показва като нормална, естествена и логична гледната точка на извънземния, пришълеца, чуждия, а пък нашата за крива, неразбираема, дори зловеща. Виждаме го в “Телесните”, в “Какво довлече”, “Когато снурсовете затрептят”. В сборника не липсват също фентъзи и хумор в разкази като “Златото на дракона”, “Посланик на източния вятър” или “Драконите като доказателство”, смразяващи във всеки смисъл на думата вариации по пост-апокалиптичната фантастика – “Снегът”, “След апокалипсис”, дори почти есеистични творби като “Оцеляващия” и “Годеницата на вятъра”. Ала най-силният сборник комай е оставен за накрая – “Последно желание”, представящ погледа на един робот върху поезията и това, което тя означава за тайнствените и неразбираеми хора.
Цялостно Home, Sweet Home е чудесна книга. В предговора Явор Цанев споменава Рей Бредбъри и Робърт Шекли като свои вдъхновители и наистина творбите му носят много от тях, ала “хапят” с една идея по-лошо – несъмнено отглас от битието на автора като хорър писател – което пък ги прави уникални. Препоръчвам на всичките ни читатели тази интересна, забавна, но и умна, чувстваща книга.

Оставете отговор