Death Trance

death trance

Death Trance е роман на ужаса от писателя Греъм Мастертън, впечатляваща книга за мащаба на злото, което може да поникне в човешките сърца, но също и смразяващ кръвта разказ за свръхестествените проявления на демоните от индонезийския хиндуизъм.

Рандолф Клеър е бизнесмен от Мемфис, щата Тенеси, града, в който е живял Краля на рока Елвис Пресли. Бизнесът на Клеър, свързан с производството на масло от памучно семе, върви нагоре и застрашава местния профсъюз, който напразно опитва да го привлече на страната на своя картел, за да продава по-скъпо. Но за какво са ти всичките пари на света, ако изгубиш близките си? Точно това се случва с Рандолф, чието семейство бива избито по брутален начин в Канада. Съсипан от скръб, Клеър застава на ръба и точно тогава един от лекарите, следящ психичното му здраве, индонезиец на име д-р Амбара, предлага облекчение на вдовеца. Той твърди, че в неговата родина на остров Бали се практикува ритуал, наричан мъртвешки транс. По време на него човек може да се свърже с онези, които обича, макар и с цената на висок риск за здравето си – в отвъдното дебнат леяк, демоните на мрачната богиня Рангда, винаги жадни за жива плът. С разсъдък, помрачен от скръб, Клеър решава да замине за Индонезия и да намери адепт, способен да го въведе в мъртвешки транс – без да подозира, че попада в смъртоносна гонитба, от едната страна на която са касапите, заклали жената и децата му, а от другата, немъртвите месоядни слуги на хиндуистката богиня…

Death Trance е наистина великолепен роман, който демонстрира в пълна степен писателските умения на Греъм Мастертън и показва рецептата за добра жанрова книга. Авторът на класиката “Маниту” надминава себе си в изграждането на реалистични и живи персонажи, като дава отлична мотивация за действията на всеки от тях, включително и най-големите злодеи, способни да убиват деца, а в същото време използва и слабо позната митология, за да запреде атмосфера на ужас, която те кара да прелистваш нетърпеливо страниците. Сцената с убийството на семейство Клеър е най-бруталната, която съм чел някога и то не толкова заради кървавите ексцесии, колкото заради правдоподобността, която лъха от описанието на ужасното деяние. Финалът наопаки достига кресчендо като епика на свръхестествените проявления, което подковава книгата като идеална във всяко отношение.

Не мога да не направя сравнение с класиката “Песента на Кали” от Дан Симънс и то е категорично в полза на Мастертън. Макар и да има невероятен писателски талант, в своята книга Симънс използва (безспорно супер ефективно) тропите за страха от другостта, представяйки една Калкута, така ужасна, колкото може да бъде само един измислен град. Мастертън от друга страна не само, че използва много по-непозната клетка на хиндуизма, но и умишлено бяга от колониалното мислене, като показва най-голямото зло у белите, уж цивилизовани хора, които смятаме, че познаваме – бизнесмени, полицаи, военни – и в същото време го разкрива като дребнава злобливост пред абсолютния мрак на вдовицата вещица Рангда, както пише в книгата, най-страховитото зло в която и да е митология на света.

Връх в жанра на ужаса.

death trance modern

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор