Burial (The Manitou #3)

 

burial

 

Мискемакус, най-великият шаман на индианците и основен антагонист в романите „Маниту – Кошмар в Манхатън“ и “Revenge of the Manitou” се завръща да мъсти в третата книга от хорър поредицата на Греъм Мастертън, може би най-бруталната част от излизалите досега.

20 години са изминали от първия сблъсък на чаровния ясновидец Хари Ърскин и страховития маниту (дух) на шамана Мискемакус, а Хари се надява да няма повече срещи със свръхестественото. Когато обаче негова стара приятелка го моли за помощ, той няма как да откаже. Става дума за възрастно семейство евреи, в което съпругата е пострадала по необясним и зловещ начин. Жената, състарила се преждевременно от преживяното, е изпаднала в кататоничен ступор, а предметите в дома й са се залепили на една страна, като че привлечени от чудовищен магнит. Още когато я вижда, Ърскин разбира, че това е случай, в който обичайните му номера, разчитащи повече на автосугестията, отколкото на реални магически сили, няма да помогнат. Той започва да търси помощта на познатата от първата книга Аманда, но в това време Щатите са разтърсени от серия ужасяващи катастрофи, които поразяват градове като Лас Вегас, Чикаго и дори Ню Йорк. Странни земетресения,  в които цели сгради направо потъват в земята, оставят белите американци ужасени и треперещи, докато чернокожите и индианците ликуват – часът на тяхното отмъщение е настанал, а древната сделка, която вуду магьосникът д-р Хамбоне е сключил с великия шаман Мискемакус, най-после дава плод. Ще може ли Хари Ърскин отново да надхитри страховития маниту – или този път ще последва белите си събратя в гроба?

„Погребение“ е най-дебелата и мащабна книга от поредицата, което има своите плюсове и минуси. Греъм Мастертън има обема да разгърне един наистина епичен сюжет, заплетен с изключително богата митология, която преплита индианските легенди с вуду поверията на чернокожите. В същото време авторът разкрива пълната сила на злонамереното си въображение и описва невиждани ужаси, които по пролята кръв и гадост съперничат на потресаващи филми като „Хелрейзър“ и „Тексаското клане“. Признавам си, че на моменти гнусотиите ми дойдоха малко в повече, както и книгата като цяло – според мен тези 500 страници можеха да бъдат събрани в 300 и да се получи нещо по-ударно и добро. И така обаче романът впечатлява читателя и го държи в напрежение, а финалната битка е наистина могъща.

Греъм Мастертън е майстор на ужаса, чието творчество по никаква причина не трябва да пропускате!

 

 

Оставете отговор