Звездата на Гибелта

star of doom front cover

Когато човек подлага приятелите си на съмнение или ги осъжда, той го прави с внимание, но и много често е доста по-строг към тях, отколкото към непознати. Така стана и с мен, когато започнах да чета творчеството на Александър Драганов. Първите му две книги излезли на хартия, с които се запознах, бяха епичните фентъзита за Ледената Планина.  Те ме оставиха със смесени чувства, донякъде защото високото фентъзи е жанр, към който имам нереалистично високи очаквания и донякъде защото, трябва да призная, не съм голям фен на романтиката. Въпреки това не можех да отрека, че в поредицата има потенциал за величие, видим в неща, като бързото и флуидно темпо, както и в силните образи на главните герои. И сега, когато прочетох (за около вечер) „Звездата на Гибелта“ мога да кажа, че за тази книга на Александър Драганов смесено мнение нямам. Мога направо да си кажа, че я харесвам.

star of doom spam

Основата на сюжета на „Звездата на Гибелта“ е леко абсурдна, но също така свежа и изобретателна. Главният герой е Танар – богът на огъня на света Лекдария, който след бунта си срещу върховните богове на планетата си е бил победен със силата на тяхно пророчество, въплътено в магьосницата Шалиен, създадена, за да му се противопостави. Той бива оставен на прага на смъртта и заточен в пустинята завинаги. Всичко това се е случило преди книгата изобщо да започне и Танар да открие, че не само е все още жив, ами че и той – въплъщението на злото и господаря на мрака, всял страх в сърцата на всички човешки племена, е последната надежда на Лекдария срещу заплаха от космическите глъбини. Съживен от убилата го някога магьосница, той тръгва на свещена мисия заедно с нея и мистериозният извънземен Паладиус, дошъл от така наречената Звезда на Гибелта с цел да спре пагубният й път. Въпросната Звезда на Гибелта е всъщност извънземна планета, превърната в огромен космически кораб, постоянно на път и постоянно поглъщащ чужди светове за биомаса и ресурси, населен от роботи, които поради интелекта и свободната си воля могат да бъдат наречени живи. Танар започва пътешествието си с арогантните мисли чисто и просто да си върне ексклузивното право той да е единственият, който заплашва Лекдария, но пътят му, както и пътуващите с него ще го променят…

star of doom photospam

„Звездата на Гибелта“ взима всички основни тематики, които автора развива в предишното си творчество и ги изчиства по изключително професионален, но и също така сърдечен начин ,като може би най-основната от тях е идеята за изкуплението, стара като самата литературна традиция, но също толкова валидна и въздействаща днес, както и преди хиляди години. Промените на главния герой към истинското въплъщение на божественото се случват през цялото протежение на сюжета и имат напълно естествено усещане, тъй като стават постепенно и бавно, позволявайки ни да разберем, че самото ядро на душата на Танар не е зло, въпреки неговото само насочено убеждаване, че злото е в природата му. Разбира се, това няма да е книга на Драганов ако няма огромно количество зрелищни битки. Тук „Звездата на Гибелта“ се справя добре, въпреки че, учудващо чарът й не е в бойните сцени с няколко изключения, които обаче са мащабни и напрегнати. Такъв случаят  и с финалната конфронтация с Тираниус, която според мен е една от най-добре написаните такива, които съм чел изобщо.

star of doom spamec

Основната сила на книгата е искрената чистота на посланието й – че любовта и то не просто романтичната любов или приятелската любов, а любовта на Бога към Творението си (защото въпреки това, че главният герой е един вид „бог“ все пак в книгата едва ли не директно се казва, че има един върховен Бог, творец на вселената), прекарана през действията на човечеството е единственият начин злото да бъде променено към добро. Въпреки, че авторът скромно настоява, че е бил под множество влияния, когато е писал „Звездата на Гибелта“, не бих казал, че те се усещат прекалено много (поне от мен, защото не съм прекалено запознат с тях). В заключение бих препоръчал тази книга, не само поради гореизброените причини, ами и защото демонстрира, че българската жанрова литература съществува и може спокойно да бъде поставена до западната такава.

Ревю на Стефан Куюмджиев

star of doom banner

ПОРЪЧАЙТЕ “ЗВЕЗДАТА НА ГИБЕЛТА” САМО ОТ КНИЖАРНИЦА “SMART READING“!

Оставете отговор