Звездата на Гибелта

star of doom front cover

Когато човек подлага приятелите си на съмнение или ги осъжда, той го прави с внимание, но и много често е доста по-строг към тях, отколкото към непознати. Така стана и с мен, когато започнах да чета творчеството на Александър Драганов. Първите му две книги излезли на хартия, с които се запознах, бяха епичните фентъзита за Ледената Планина.  Те ме оставиха със смесени чувства, донякъде защото високото фентъзи е жанр, към който имам нереалистично високи очаквания и донякъде защото, трябва да призная, не съм голям фен на романтиката. Въпреки това не можех да отрека, че в поредицата има потенциал за величие, видим в неща, като бързото и флуидно темпо, както и в силните образи на главните герои. И сега, когато прочетох (за около вечер) „Звездата на Гибелта“ мога да кажа, че за тази книга на Александър Драганов смесено мнение нямам. Мога направо да си кажа, че я харесвам.

star of doom spam

Основата на сюжета на „Звездата на Гибелта“ е леко абсурдна, но също така свежа и изобретателна. Главният герой е Танар – богът на огъня на света Лекдария, който след бунта си срещу върховните богове на планетата си е бил победен със силата на тяхно пророчество, въплътено в магьосницата Шалиен, създадена, за да му се противопостави. Той бива оставен на прага на смъртта и заточен в пустинята завинаги. Всичко това се е случило преди книгата изобщо да започне и Танар да открие, че не само е все още жив, ами че и той – въплъщението на злото и господаря на мрака, всял страх в сърцата на всички човешки племена, е последната надежда на Лекдария срещу заплаха от космическите глъбини. Съживен от убилата го някога магьосница, той тръгва на свещена мисия заедно с нея и мистериозният извънземен Паладиус, дошъл от така наречената Звезда на Гибелта с цел да спре пагубният й път. Въпросната Звезда на Гибелта е всъщност извънземна планета, превърната в огромен космически кораб, постоянно на път и постоянно поглъщащ чужди светове за биомаса и ресурси, населен от роботи, които поради интелекта и свободната си воля могат да бъдат наречени живи. Танар започва пътешествието си с арогантните мисли чисто и просто да си върне ексклузивното право той да е единственият, който заплашва Лекдария, но пътят му, както и пътуващите с него ще го променят…

star of doom photospam

„Звездата на Гибелта“ взима всички основни тематики, които автора развива в предишното си творчество и ги изчиства по изключително професионален, но и също така сърдечен начин ,като може би най-основната от тях е идеята за изкуплението, стара като самата литературна традиция, но също толкова валидна и въздействаща днес, както и преди хиляди години. Промените на главния герой към истинското въплъщение на божественото се случват през цялото протежение на сюжета и имат напълно естествено усещане, тъй като стават постепенно и бавно, позволявайки ни да разберем, че самото ядро на душата на Танар не е зло, въпреки неговото само насочено убеждаване, че злото е в природата му. Разбира се, това няма да е книга на Драганов ако няма огромно количество зрелищни битки. Тук „Звездата на Гибелта“ се справя добре, въпреки че, учудващо чарът й не е в бойните сцени с няколко изключения, които обаче са мащабни и напрегнати. Такъв случаят  и с финалната конфронтация с Тираниус, която според мен е една от най-добре написаните такива, които съм чел изобщо.

star of doom spamec

Основната сила на книгата е искрената чистота на посланието й – че любовта и то не просто романтичната любов или приятелската любов, а любовта на Бога към Творението си (защото въпреки това, че главният герой е един вид „бог“ все пак в книгата едва ли не директно се казва, че има един върховен Бог, творец на вселената), прекарана през действията на човечеството е единственият начин злото да бъде променено към добро. Въпреки, че авторът скромно настоява, че е бил под множество влияния, когато е писал „Звездата на Гибелта“, не бих казал, че те се усещат прекалено много (поне от мен, защото не съм прекалено запознат с тях). В заключение бих препоръчал тази книга, не само поради гореизброените причини, ами и защото демонстрира, че българската жанрова литература съществува и може спокойно да бъде поставена до западната такава.

Ревю на Стефан Куюмджиев

star of doom banner

ПОРЪЧАЙТЕ “ЗВЕЗДАТА НА ГИБЕЛТА” САМО ОТ КНИЖАРНИЦА “SMART READING“!

Един коментар за Звездата на Гибелта

  • Цитаделата  :

    […] Накрая имах възможност да представя книгите си “Звездата на Гибелта” и “Черната корона“, като благодаря на всички […]

Оставете отговор